* * *

Обикновен делничен ден.Обикновени хора.Минават някъде покрай мен.Студено е...
Работен ден.Бързат хора.По улицата върви жена на средна възраст,с голяма чанта в ръка.
Може би учителка... .Мъж черномурен,спретнат.С дълъг шлифер и маркови дрехи.
Може би банкер... .Млада дама,с официален,елегантен костюм.Сакото-с вталена кройка.
С много силно излъчване.С хубави очи.Поглеждаш в тях...ужас!Мъка,голяма мъка има в тях.
Леко ръми.От хубавата прическа са останали само далечни следи,но...тя пак е красива.
Дори дъждът,разваляйки строгият и кок я е направил още по-привлекателна.Ала защо толкова
страдание в тези зелени очи?!От къде ли идва тя...и на къде върви?Знае ли самата тя накъде
е тръгнала?Но очите и...страх,или тъга има в тях,или може би и от двете?
...Защо ме гледа така този човек?Не искам...не ме гледай...Зная,че
изглеждам зле,но...сега това не ме интересува много.Трябва да се махна по-бързо
от това гъмжило!
У дома...у дома към тишината,към забравата.Да заспя,за да не го виждам поне ден.
Въпреки,че и в съня ми може да дойде.И него да наруши.Но нека все пак опитам.
Трябва да има начин по-малко да боли...