1.Queen`s и Разбитите мечти
Прибирам се. Сама съм. От толкова време мечтаех да бъда сама. Без родителски контрол - свободна. Прибирам се и сълзите потичат, толкова дълго се опитвах да ги спра, че изведнъж всичко, което се беше събрало вътре в мен, излезе и то в доста обилно количество.
Пуша, без да се притеснявам, че някой ще влезе в стаята. А си мислех, че ще ми е хубаво. Купувам си Queen`s само с надеждата, че под капачката ще намеря своето послание. Да, понякога ми се падат доста интересни капачки. Събрала съм около 40, останалите ги загубих някъде, просто не бях толкова вманиачена.
Чувствам се някак глупаво. Защо, по дяволите, стигнах до тук. Сега съм нещо като смесица от пълна бутилка Queen`s, неизпита, купена само заради капачката, която всъщност е доста безсмислена… нещо от сорта на “До последна капка” и запалена цигара, забравена, изгоряла до филтър. Сякаш няма кой да оцени вкуса ми. Станала съм просто поредното обстоятелство…
Споменах ли колко глупаво се чувствам? Защо, по дяволите, сълзите не спират да падат? Чувствам се като пълна загубенячка. А, честно казано, много рядко се чувствам така. Какво е да направиш всичко по силите си, за да се случи така, че плана ти наистина да се изпълни? Какво е, когато мразиш да си правиш планове, защото те винаги се провалят? Ами да, когато си направил всичко по силите си и накрая си помислил, че може би този път ще е различно и когато те проваля точно човекът, заради който си се борил, се чувстваш точно толкова глупаво, колкото да те скъсат на изпит, за който си учил толкова много, че си бил убеден, че ще вземеш.
Толкова сама се чувствам, че нито цигарите, нито Queen`s-а, нито пък шоколадът и портокалите могат да запълнят дупката, в която е пропаднало цялото ми съзнание. И макар да знам, че само с едно телефонно обаждане ще си намеря заместител за нощта, аз пак избирам да съм сама. Този, от когото се нуждаех, го няма, вече съм загубила достатъчно, защо трябва да давам празни надежди на този, който винаги ме е обичал и е бил до мен във всеки момент, щом чувствата ми вече ги няма…
Толкова пъти падах, като че ли вече нямам сили да се изправя… Да продължа, въпреки всичко, с вдигната глава… Сега нямам сили да се боря с реалността, а знаех, винаги мога да променя живота си - всичко зависи от мен. Сега съм примирена. Това си е доста страшно - май загубих себе си. Къде остана бунтарството, къде остана надеждата и къде точно изгубих крилата си? Може би някъде в думите “Нямам настроение за никой и нищо, никъде не ми се ходи”… Тези думи още отекват в съзнанието ми, не мога да ги заглуша, не чувам собствения си глас, сякаш бяха пуснати на плейбек, от някоя доста силна колона.
Докъде стигнах? Защо се чувствам толкова слаба? Може би от самотата, може би от факта, че за пореден път бях отхвърлена и забравена като поредната догаряща цигара в пепелника, пълен с фасове… Сякаш вече бях безполезна, пушачът забравя цигарата и няма да се сети за нея, а тя просто си стои и догаря… Безсилна съм, вече няма какво да направя, само чакам някой да се сети за мен, за да не изгоря напразно…
Плача, защото съм сама, слаба съм, но само пред себе си. Сега единствено музиката е с мен… Чудя се кога най-сетне ще ми се падне свястна капачка от Queen`s-a... и кога най-сетне ще порасна и ще спра да се надявам, че ще получа това, от което се нуждая… Вече ме е страх да мечтая, бях се отказала преди и ми беше доста еднообразно и се чувствах толкова обикновена. Сега, когато пак си позволих да имам някакви мечти, болката от приземяването ми е неописуема…
“But when I need you
You’re almost here
And I know that’s
Not enough
But when I’m with you
I’m close to tears
‘Cause you’re only almost here “
© Нямам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Къде остана бунтарството, къде остана надеждата и къде точно изгубих крилата си?" Прекрасно...
-
ония ден го четох
бих повторил коментарът на Алхимикът
-
Какво да кажа...освен - продължавай да търсиш перфектното послание и не спирай да се надяваш!Може да прозвучи банално,но аз вярвам,че който търси нещо,винаги го намира накрая...А няма нищо по-хубаво от едно намерено щастие,от една сбъдната мечта...Постигнеш ли целта си, няма вече да помниш тежкия път до нея и ще можеш да й се насладиш напълно...
-
Ами в същност колкото и да се боря накрая излизам безсилна,що се отнася до изпита това е чисто сравнение,не ми се е случвало все още. А капачките може би са единствената ми надежда,че нещо хуаво може да ми се случи...да ми вдъхнат малко оптимизъм и вяра,че красотата още съществува... И да заглавието е малко объркващо,малко хора биха се досетили,че става въпрос за някакъв си сок.. И пак благодаря за пожеланието ...
-
Хмм в началото си помислих че става въпрос на групата на Фреди Меркури :Р ( колко невежо
). Добре е написано имаш талант само че смятам че трагедията е малко хиперболична - невзет изпит,желание да си с друг човек...А що се отнася до капачките?Наистина ли ти трябва капачка за да повярваш в късмета си? Не си взела изпита учи повече - искаш да си с друг човек бори се за него!Ето такава капачка ти изпращам -
Какво да ти пожелая....освен да има някой до теб,който да ти отваря сокчетата и заедно да си търсите перфектното послание
-
Красиво е...
-
Дам... Внимавай само с Queen`я-аПОЗДРАВ!!!Ани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
