Mar 6, 2005, 11:15 PM

11 часа

  Prose
1.3K 0 0
1 min reading
Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телефона. Да,
телефона. Него го няма. И Защо да е тук?! "Часът е 11, кой луд би се сетил да
звъни по това време", отново проговаря разумът в мен. И все пак го няма, няма
го,... "НЯМА Я" далечен и отчаян вик се откъсва от най-тесните, мрачни, скрити
дори от мен дълбини на душата ми. Крясък и след това тишина. Оглеждам се
притеснено, да не би някой друг освен мен да го е чул. Поглеждам телефона - пак
тишина. Бавно се успокоявам и отново запращам мислите си някъде по-далеч от
това, което ме трвожи. Мисли, безсмислени, безумни спорове със себе си, мислени
молби и обяснения, отчаяни опити да заменя празнотата със слама, с пух, с
какъвто и да е празен и изчистен от смисъл пълнеж, който поне привидно да
изпълни нищото в мен. Всеки ден вървя, гледам усмихвам се, шегувам се,
самозалъгвам се, че нищо не се е променило, а вечер когато остана САМ стискам
зъби, опитвам се да Я мразя да, или пък да ми е безразлична, избутвам Я като
ненужен боклук по време на пролетно чистене, само за да Я намеря на същото
място, където Я оставих. Загнездена в сърцето ми, раздираща ме отвътре безплътна
и непостижима и все пак там вътре в мен, някъде, навсякъде. Оглеждам се и всеки
поглед, всяка фраза, всяка мисъл ми напомня на НЕЯ. Времето лекува казват, дали
питам аз и продължавам да затварям очи пред истината, да потискам чувствата в
мен и да се опитвам да бъда такъв какъвто трябва да бъда. Напразно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дуло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...