12 косъма

на моята приятелка Р.
Напоследък Рада определено скучаеше... Животът и така беше потънал в утъпкания коловоз - работа-къщи... въртеше се в омагьосания кръг на делничните неща и... нищо друго... Може би животът трябва да бъде такъв - мислеше си тя... но не, този отговор не я устройваше... Усещаше от доста време, че нещо и липсва... някаква емоция... радост от нещо преживяно, различно... искаше и се да усети тръпката на непознатото... на забраненото...
Беше чувала от приятелки, че доста от тях намират разнообразие по сайтовете за запознанства... Е, чак дотам се надяваше да не стигне, но... знае ли се... Един ден, беше останала за малко сама... "защо пък не..." каза си и набързо направи регистрация в сайта, за който преди това и бяха говорили... Беше интересно... забавно донякъде - не търсеше нищо определено, само четеше това, което пишеха другите за себе си..." Кой знае... може би все нещо от написаното е истина и... може би ще намеря приятни събеседници, които също като мен търсят начин да преодолеят скуката...". Набързо изтри няколкото нахалници, които и се лепнаха веднага (това сигурно беше редовния им номер) и продължи да отсява информацията... Всеки ден с надежда надничаше за нови съобщения... с някои се заговори, други пренебрегна... вярно и разказваха приятелките... ставаше за емоцията...:) Един ден се заговори... с мъж от нейния град... беше и забавна анонимността и си позволяваше да открие повече, отколкото е нужно, от себе си... Мъжът беше някак си по-зрял от другите, някак по-загадъчен... и за двамата се превърна в удоволствие да използват всяка свободна минута, за да си говорят... Един ден, уморен от непрекъснатите и откази да се срещнат, той и изпрати свои снимки... Отначало тя прихна - познаваше го на лице, знаеше дори коя е жена му... Помисли си - "Колко глупаво от негова страна да изпрати снимки на непозната" - не се ли опасяваше от последствията, не го ли беше страх от подигравки... Беше солиден и сериозен мъж, който повечето хора в града познаваха... Първото, което и дойде наум, беше незабавно да спре... после донякъде и стана жал за него... все пак си е един вид компромат - не е честно от нейна страна, след като тя знае кой е той... би трябвало и той да разбере коя е тя... Уговориха си тайна среща... да се видят отдалече... тя седна с приятелките си в посоченото кафене, а когато той се зададе... се разтрепери цялата... Той я погледна... после още веднъж... после се усмихна... извади телефона си и след малко тя получи на своя кратък смс... "Щастлив съм... ти надмина очакванията ми"... Продължиха да си пишат, но някак си тя все не можеше да се реши да се срещнат насаме... изчакваше... какво... и тя не знаеше... Един ден, незнайно как и защо и на самата нея, тя просто се събуди с мисълта, че трябва да отиде при него... Влезе в сайта, той я чакаше, пита го за адреса и когато той го даде, тя му каза само "След 20 минути съм при теб..." Изкъпа се набързо, качи се на колата и отиде... Отваряйки вратата, която беше отключена за нея, тя се хвърли на врата му... връхлетя му... Обичаше да изненадва мъжете... Изненадата беше безкрайно приятна... и улисани, не усетиха как изминаха почти три часа... Рада си тръгна - също тъй бързо и неочаквано, както беше дошла, оставяйки го доволен и щастлив от изживяното...
На следващия ден го нямаше в сайта... на по-следващия също... Появи се след около седмица... Рада никога не бе очаквала да създаде сериозна връзка по този начин, но все пак и беше неприятно - за момент се почувства използвана, прелъстена и изоставена, без даже едничък коментар относно съвместното им изживяване... Разочарована... това беше точната дума... Когато той се появи, веднага и писа... Разбра, че от едно толкова кратко, инцидентно, необвързващо преживяване... могат да се създадат огромни семейни проблеми... За трите часа, през които бяха заедно, бяха обиколили почти цялата мебелировка... а вечерта съпругата му неочаквано се натъкнала на косъм - от дълга черна коса... Радината коса... събрала от жилището общо 12 дълги черни косъма... и ги поставила на видно място, преди да си тръгне...
С времето те оправиха нещата помежду си... но независимо от обажданията му, Рада никога повече не се съгласи да се види с него... Вече знаеше колко малко е необходимо... за да извади от коловоза крехкото семейно щастие... да изтръгне спокойствието от дома... 12 косъма... нито повече, нито по-малко..