155 думи: Телефонът
Multi-part work « to contents
Все по-силно напичащото сутрешно слънце галеше с лъчите си побелялата му коса, а той прикриваше с ръка телефона си, за да не му блести в екрана. Пръстите му се движеха ловко и сменяха картинка след картинка и видео след видео. Спеше малко часове, а времето му в будно състояние минаваше с малката машинка в ръка. Околният свят отдавна бе изчезнал за него. Връзката и с най-любимите му хора се осъществяваше онлайн, защото от заетост с учение и работа, нямаха време да го навестяват повече от два-три пъти в годината. А той убиваше самотата си в една виртуална, паралелна реалност.
Не разбра кога тротоарът свърши и се озова на пътя. Не чу клаксона, не усети болка от удара. Не чу и изпиюкването на модерния си телефон, известяващо за получено съобщение. “Дядо, моля те, не гледай в телефона, а пътя, когато отиваш до магазина! Пази се и помни, че те обичам!“ Пишеше в последния смс от Даниел.
22.03.2024
© Боряна Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Майсторка на късия разказ! Браво!
-
В крак с новото време...
Поздравявам те. -
Тъжната истина !
-
Зависимост, болест е, когато губим мярката... И не са само младежите, за жалост... Актуална тема, Борянка!
-
Още по-страшно - младежи, с телефон в ръка и със слушалки в ушите пресичат на голямо пътно кръстовище в центъра на София. Кой ли ги пази?
-
Така е, Иви! Вчера, отивайки към магазина, видях един дядо да върви по тротоара забил поглед в телефона си. И ме вдъхнови за историйката. За радост, реалният дядо е добре! 😊
Благодаря ти! ❤ -
Дотолкова са ни обсебили възможностите на модерния свят, че забравяме за топлината на нормалното общуване и плащаме за това най- високата цена понякога.
Поучително е, Боре!
Поздрав! 🙂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много време ме нямаше, но се завръщам вече... 😇