155 думи: Петелът
Multi-part work
-
1141 2 6Prose » Short stories
-
1171 4 13Prose » Short stories
-
1612 2 13Prose » Short stories
-
1016 4 11Prose » Short stories
-
896 3 9Prose » Short stories
-
911 2 5Prose » Short stories
-
954 4 9Prose » Short stories
-
1122 2 3Prose » Short stories
-
835 2 4Prose » Short stories
-
1120 2 22Prose » Short stories
-
1243 1 8Prose » Short stories
-
739 2 8Prose » Short stories
-
732 3 8Prose » Short stories
Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. Стриктно и с любов си изпълняваше задълженията най-красивият петел с най-мощен глас.
Есенните сутрини на топлия остров бяха студени, но това не спираше петелът да се качи на покрива и да огласи цялото село, приканвайки хората му да отметнат топлите завивки и да станат от удобните си легла. Дори в неделя.
Кукуригането спря по средата, защото петелът чу силен тътен. Последваха го взрив и земетресение. Хора и кокошки се разтичаха паникьосани навсякъде, но единственият им изход беше океана. Огнената и бърза лава се стече като постеля от върха на вулкана и обгърна острова. Вече не се усещаше сутрешният студ. Петелът остана сам, опърпан и нещастен. Нямаше за кого да кукурига сутрин.
© Боряна Христова All rights reserved.