Всички го наричаха „късметлията". Всички го наричаха „щастливеца". И всички се удивляваха на късмета му. Но никой не знаеше какво точно беше преживял той. Джарод беше трийсет годишен лорд. Живееше във великолепен замък и имаше прекрасна съпруга. Беше винаги усмихнат и знаеше как да се забавлява със стил. Но ако човк се вгледаше в очите му, щеше да разбере, че това е фасада. В тях се четеше болка и мъка. Защото Джарод беше войн. Винаги по време на битка, той пръв влизаше в нея, но за нещастие беше и единствения оцелял след нея.
- Джарод? Скъпи Джарод, къде си? Моля те, отговори ми.
Йиви обикаляше из замъка и търсеше съпруга си. Дори не беше усетила кога е напуснал пиршеството. Стрхуваше се да не би да е излязъл от замъка. В последно време често излизаше да язди нощем. Най-накрая го намери в спалнята им. Джарод беше седнал на перваза на прозореца. Гърбът му се опираше на рамката, а единият му крак висеше отвън.
- Скъпи, притесних се, че пак си излязъл да яздиш. Кога се махна от пира?
- О ...