Когато слезе от рейса в малкото селце, тя вече знаеше, че всичко това трябва да свърши, колкото и да го бе обичала. Беше и трудно, защото предусещаше, че скоро няма да се върне тук, а може би никога. Въпреки това, тя беше щастлива, беше се върнала в родното си място, в своя дом. Всеки път когато погледнеше през прозореца, красиви спомени от детството, изпълнено с толкова приключения, изплуваха в съзнанието й! Прекара два от най-щастливите и спокойни дни в живота си, спомняйки си всичко, което беше преживяла тук - и хубаво, и лошо! На втория ден вечерта тя реши, че е време. Излезе на терасата и запали цигара, когато вдигна поглед, с учудване и приятна изненада установи, че вали сняг, най-красивият сняг, който беше виждала някога, малки бели снежинки танцуваха и потрепваха пред очите й и сякаш и се усмихваха. Валеше силно и докато изпуши цигарата си, всичко наоколо вече беше покрито със снежно-бяла покривка, чиста като любовта и към него! Тази мисъл я накара да се откъсне от приказната г ...