Apr 27, 2006, 12:12 AM

...2 

  Prose
1049 0 1
5 мин reading
Отстъпвам от дежурство. Прибирам се и се приготвяме се за село. Слизаме с бебо до колата. После сядаме на пейките и му давам му да хапне орехчета и ябълка. Подавам му бурканче от детска храна пълно с белени слънчогледови семчици.  Започвам да пренасям багажи. Малкия ме следва на всяка крачка. Качвам се до тавана да сваля лимоновото дръвче. Нарочно избързвам, за да не се качва до горе и той. Свалям го долу и повдигам Бебо да подуши цветовете му. Омайно е! Междувременно изхвърляме боклука. Мама ни го спуска с въже от терасата. Натоварвам в колата чантите за басейна, храната и раничките. Поставям и лимона отзад в полу-легнало положение. Мама слиза с последните багажи. Качвам се да взема забравени неща, а след мен и Мама. Бебо нетърпеливо се е наместил в колата и е оплескал седалките с кал. Почиствам, настаняваме се и... колата отказва да запали! Забравил съм да изключа консуматор, който е изтощил акумулатора. В този момент пред нас спира съседа и изкача от колата си с кутия бомбони. Рожденник е! После се сеща, че не ядем бомбони, а аз му казвам да е жив и здрав и да ни черпи едно теглене... След малко вече сме на път! Мъничкото човече си пъхва ръчичиката в бурканчето, вади си семчици и си хапва. Настанил се е удобно в Мама и коментира обектите, край които минаваме: " Бръм-бръм, Му-у-у, Пуф-паф няма, Бау-бау, Брум-брум, Кан...". После започва да мрънка. Поглеждам го и виждам, че не може да си извади ръчичката от буркана. Награбил е много семчици. Мама му казва да ги пусне и му обяснява да си взема по по-малко. Сещам се как ловят маймунки из Африка. Точно както Бебо не се сеща да пусне семките, за да си извади ръката, маймунката не пуска портокала и я хващат, за да я продадат на някой любител на домашни животни. Замислен, подминавам отбивката за село. Умислена е и Мама... За Бебо всичко е нормално. Той прави знаци, че отиваме да плуваме. Присвива ръчички пред гърдите си и започва да се върти от кръстчето - много е сладък.
Влизам в селото през следващата отбивка. Разминаваме се с кмета и си махваме от колите. Паркирам пред гаража и свалям багажите. Радвам се, че донесох цъфналия лимон на село. Бебо дори не слиза от колата. Знае, че отиваме на басейн и си чака къпането. Намерил е кесийка с хляб, отворил си я и доволно си ръфа коричка. Явно му се отворил апетита. На тръгване откъсвам девет зюмбюла за чистачката на басейна. След десет минути с Бебо сме голи на полянката до басейна и той започва да прави купчинки. Казвам му да мине под дървото и той послушно застава там. Чудя се как да го измия, а Мама я няма да помогне. Заета е с готвенето. Изсипвам съдържанието на тоалетната чантичка на тревата и загребвам вода от басейна. Бебо ме очаква под дървото. Измивам го на три пъти и отиваме в банята за по един душ. Поднасяме благоуханните зюмбюли на лелята. В топлия басейн гъмжи от деца. Правят странни упражнения под ръководството на треньор. Понасям се по водната повърхност с малчугана на гръб. Той се е вкопчил за раменете ми и рита с крачета, оставяйки купища мехурчета зад нас. Като достигаме до другия край започва да вика: "Там, там!" и да сочи металната стълба. Хваща се и започва да бълбука. После изкачва стъпалата и се хвърля от стартовото блокче право в прегръдките ми. Мама го е научила на тези номера. Веднага се насочва пак към стълбата. Когато му омръзне, лапва малко вода в устата си, излиза, полива блокчето да порасне и пак скача. Разхождаме се из басейна, задяваме каките и те нас. По-късно се оказва, че една от тях е била дете на мой съученик, който не съм виждал от осемнадесет години. Странен е живота! Мама се присъединява към нас и тати вече не е интересен. Започвам да плувам наоколо и да се закачам с половинката и третинката си. После дружно изкачаме, изкъпваме се и се печем на пролетното слънце. Чудим се къде да обядваме и решаваме да ядем тук и сега! Мама е радостна, че няма да се бавим отново с пътуване, гладна е! Наготвила е чуден обяд. Хапваме дружно. Бебо е приседнал на бедрото ми и току ме посипва със салатата от марули. Мама бързо се присяга и ме почиства. Вече хапнали, пооставаме още малко да посъберем слънчеви лъчи. Милинкия бебчо ме хваща с ръчички за бузите и нежно ме млясва по устата. Става и се напъхва в обувките ми. Може да влезе целия вътре, но започва важно да ходи наоколо и да се препъва. Събираме багажите и поемаме към село.
Мама приспива Бебо, докато аз оправя багажите, после излиза в градината да насади разни зеленчуци. Прозявам се! Сещам се, че нощта съм спал само четири часа и се оттеглям в хола да подремна. На пода виждам слънчево петно и се свивам на кравай върху му. Завивам си кръста с памучно одяло. Унасям се... В просъница дочувам, че Бебо лудува из двора. Отпуснат съм. Представям си го как щъка из насажденията, как милва овошките и им говори: "Ам-ам..." Протягам се да се разсъня. Слънчевото петно е вече на дивана. В стаята влиза синчето ми, гол, голеничък. Присяда до мен и нежно ме погалва. Изпълва ме с топлина и радост. Влиза и Мама. Ще пием чайче, но е забравила да вземе мед. Като лакоми мечета, останали без любимото си ястие, с Бебо се споглеждаме и решаваме да отскочим до съседите, а после и до съседното село. Връщаме се с пълен буркан вкусен медец. Усеща се ароматът на близките лавандулови плантации. След чая решавам да оправдая днешната храна и се захващам за работа. Бебо върви подире ми и помага. Поливаме дръвчетата и насаждаме цветя. Малкия агроном сам ги открива и донася. Изкопавам дупка, а той ги поставя вътре, затрупваме и поливаме. Захващам се с лепката в долния двор. Детенцето ми пристига с две кофи. Една голяма метална и неговата малка пластмасова кофичка за пясък. Донася ми ги и ми ги връчва тържествено. Питам го с какво да ги напълня, а той посочва с ръчичка и вика: "Там, Там!" После отива и започва да рови с лопатка в земята и да събира гулийки. Вече е на две годинки и два месеца. Още не говори, но е голям артист и всичко показва нагледно. Мама пристига с вечерята и присядат до цъфналата праскова да похапнат. Викат ме и мен, но още не съм заработил обяда, камо ли да вечерям. Слънцето залязва зад хълмовете, но до реалния залез има още време. Продължавам да се боря с лепката. След малко с Мама се радваме на напъпилите къпинки. Махаме старата им тел. Наранила е прасковата и смокинята. Трябва да се сме по-внимателни и наблюдателни. Телът е наследство от старите обитатели на двора, но можеше да го махнем отдавна, стига да бяхме го забелязали.
Започва да притъмнява и се прибираме в къщата.
Време е за почивка...

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав разказ. Много ми хареса!
Random works
: ??:??