295 , Съдията Дред
Родих се и веднага ме разстреляха. В следващия ми даден живот от начало видях светлина, Протестирах крещейки и видях Съдията Дред с пищов в ръката – пак ме застреля. Последваха опити от моя страна да застана напреко и да не искам да излизам, но – пак Съдията Дред ... И това се повтаряше постоянно. Започнах да убеждавам майка ми да замине надалеко, тя направи още няколко опита и накрая забегна с баща ми в Амазонската джунгла. Там местния шаман ни подслони под Свещеното Дърво, събра съчки, кади лечебни треви, обгради ни с индиански нишани ... изглеждаше угрижен. Цяла една нощ прекара в транс неподвижно до майка ми, изричаше страшни заклинания и призоваваше горските духове. Обедното слънце го завари с полуотворени очи, заобиколен от тръпнещите в очакване на присъдата баща ми, майка ми и аз, естествено.
- Имам лоши новини – започна той и се обърна към мен – Душата на главния герой от филма ‘Специален доклад’ е точно твоята. Том Круз я носеше по време на снимките и тя, от тогава, е обречена да извършва престъпления в бъдещето.
От възмущение ритнах силно и майка ми се сепна от изненада. Душата си е моя и има право да ...
- Най голямото ти провинение, че мислиш. Даже и да не си извършил нищо, могат да те подведат елементарно и пак да загазиш – продължи шамана – ще започнеш да мислиш ...
В момента, когато реших, че трябва да излизам, се чуха тежки стъпки в джунглата – Съдията Дред идваше да раздава правосъдие за в бъдещето, извади пистолета и стреля, но един от нишаните спря куршума.
- Наказан си за мисъл за опит за редактиране в бъдещето! Не си го направил, нищо, че си бил подведен, но си виновен! Алинея, параграф ... тук запецна, но промърмори – По мое усмотрение и – натисна спусъка втори път
© Пламен All rights reserved.
