... Седиш сам в стаята... и сякаш са останали само спомените... красивите и вечни спомени... сякаш само те ни крепят... Мрачно е, а навън вали... и гледаш замислените и забързаните хора, изморени от живота, и нещастни, сякаш някой е взел малката искрица надежда в очите и сърцата им... поглеждаш и себе си, но не виждаш нищо по-различно от това навън - болка, празнота, самота и страдание... сякаш времето в стаята е спряло, а отвън се движат бездушни и нещастни души... прорязваща болка минава през сърцето ти и сякаш студ прорязва душата ти... опираш се на прозореца и започват бавно да се стичат кървящи сълзи... сякаш буца е заседнала в гърлото ти... опитваш се да говориш, но единственото, което успяваш да изтенеш, е едно простичко: ЗАЩО... има толкова недоизказани мисли и чувства, които не могат да излязат наяве... около теб е пусто и тихо, единственото, което виждаш, е прокарващата се тъмнина отвън, която сковава сърцето ти... искаш да се събудиш от този кошмар, но не можеш, защото осъзн ...