Да ме видиш да плача? Е, това няма да стане. Състоянието ми - изхабена, уморена, незабележима, пренебрегната, захвърлена, употребена, със сърце разградено като химичен елемент. Сълзите ли? Те идват като си тръгнеш. Идват заедно с тъжната музика. Идват заедно с мислите: "Защо, по дяволите, трябва да ме нараняваш и защо по дяволите трябва да се мъча." Идват и с филмите - онези, красивите. Знаеш, че нищо от тях не е реално и че се случва само при някой и отчасти, но в същност искаш този някой да си ти. По дяволите, искам да почувствам нещо по-различно от болка. Щастие? Може би истински щастливите ми моменти, моменти, в които съм се чувствала като на филм са два. И тези два пъти беше с теб. Сега вече нямам сили да повярвам, че нещо хубаво би могло да ми се случи... Щастие, страх ме е да го желая. Просто искам нещо по-различно от болка, както вече споменах...
Искам да си нарисувам филм.
За първи път искам да си представя най-красивото, което искам да усетя и почувствам. Ще се опитам да нари ...