* * *

Здравей,

в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.

Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - когато казах, че не те обичам и че не значиш нищо за мен. Но знаеш ли как се чувствах, когато ми каза, че съм тичала след теб и съм ти се молила, и съм плакала, като мръсно улично куче?! Е, предпочитам да бъда мръсно куче пред това да не съм с теб. Знаеш ли как режех ръцете си заради всички твои обиди, изречени по мой адрес. Аз никога не се обиждам от хорското мнение, понеже живея за себе си, а не за другите. Но когато ти ми казваше всичко онова... о, чувствах се като парцал. Като захабена вещ. Като нещо непотребно. И всъщност, не ме болеше толкова от обидите, колкото от това, че каза, че не знача нищо за теб.

Аз тепърва започвах живота си, а ти го съсипа. Подигра се с мен. Остави в мен белези във всеки смисъл на думата. Знаеш ли какво е тринадесетгодишна да чувства, че черна кръв се стича от сърцето ù? А знаеш ли какво е всичко в теб да плаче? Ясно, не знаеш. И аз преди не знаех, но благодарение на теб, мили, разбрах. Научих също и що е тъга. Що е любов. Що е мъка. Това са все неща, за които съм твърде малка, но ги изживях. Благодарение на теб.

Какво ще правим от тук нататък? Ти, както винаги, ще гледаш собственото си щастие. Аз ли? Ами аз ще си мисля за нас. За нашата песен. За глупавия ми есемес, който развали всичко. За прегръдките. За целувките. За всеки един момент с теб. Винаги ще те обичам. Не го забравяй. Не забравяй и че винаги ще бъда само ТВОЯ. Ти си моята съвършена, вечна любов. Обичам те! Просто те обичам! Много!

                                                                Искрено твоя: Wiki