Здравей,
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - когато казах, че не те обичам и че не значиш нищо за мен. Но знаеш ли как се чувствах, когато ми каза, че съм тичала след теб и съм ти се молила, и съм плакала, като мръсно улично куче?! Е, предпочитам да бъда мръсно куче пред това да не съм с теб. Знаеш ли как режех ръцете си заради всички твои обиди, изречени по мой адрес. Аз никога не се обиждам от хорското мнение, понеже живея за себе си, а не за другите. Но когато ти ми казваше всичко онова... о, чувствах се като парцал. Като захабена вещ. Като нещо непотребно. И всъщност, не ме болеше толкова от обидите, колкото от това, че каза, че не знача нищо за теб.
Аз тепърва започвах живота си, а ти го съсипа. Подигра се с мен. Остави в мен белез ...