Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали неговите страсти, намирали ги за странни. То се чувствало подтиснато, много подтиснато, защото му липсвало нещо, но не разбирало какво. Смятало, че постигането на високите му цели ще му донесе радост и удовлетворение. Да, но не би. С всеки изминал ден, малкото момченце ставало все по-самотно, все по-угрижено. То не играело с другите деца, отбягвало ги, защото те не го разбирали. Нямало си приятели, за него думата приятелство имала много различно значение, за него приятел бил вятърът, книгите и... хълмът. Хълмът, където малкото момченце обичало да прекарва деня си. Не ходело и на училище, защото там не можели да го научат на това, от което има нужда. А малкото момченце имало нужда да бъде научено ...