!!!
!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собствената си съдба.
Светостта ти отмина, сляпа и безшумна. Остана само прегръдката на изкушението да си наистина различен.
Какво откри в болката, че поиска да си смъртен?
Гледам сълзите в очите ти и недоумявам как Той ти е дарил прекрасните бели крила. Трябваше само да следваш пътя! Да почиташ неговите истини и да изричаш общата молитва. Безумие е да пренебрегваш собствения избор.
Кога се събуди с усмивката на човек, забравил, че може да лети?
Какво видя с очите ни, толкова нежно и истинско, че да ни простиш предварително?
Твоите бели крила са моята нова самоличност. С тялото ти ще си отиде и човешката ми същност. Сега умри - спокойно и с усмивка. Аз съм новият ти живот.
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво! И да- заглавие...
-
измисли му заглавие
-
Някак тъжно,но ми допада.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
