Mar 6, 2011, 9:38 PM

***

  Prose
865 0 0
1 min reading

Както когато спиш и за момент, съвсем несъзнателен, нещо те събужда. И после заспиваш отново, веднага. Без никога да помниш, че си бил буден, че очите ти са били отворени, че си излязъл отнякъде за миг и също толкова бързо си влязъл обратно. В съня си, ако си сънувал.
Както когато чуеш звук от типично недвижими предмети, без никой да ги докосва. Седиш си на стола в кухнята и четеш някоя книга с черно-златни корици и жълти страници, когато изведнъж, за част от секундата, чуваш как две тенджери (типично неподвижни и старателно подредени по големина в левия горен шкаф) издрънчават. И ти си прелистваш нова жълта страница, без никога да се замислиш, че за една милисекунда може би не си бил съвсем сам в онази кухня. Звукът забравяш по-бързо, отколкото си го чул, и плюнчиш пръст за следващата страница.
Както когато си сигурен за нещо, ама съвсем сигурен. Виждал си го някъде. Чел си за него и си убеден в себе си, напълно. И го виждаш след малкo, съвсем друго, грешно, различно. И му вярваш. Не се замисляш, че синьото, което помниш, с времето може да е станало зелено. Че датата в учебника по история някога прочел си правилно, точно както я помниш сега, но тя се е изменила, преобърнала, изтрила. Внушава ти, че грешиш, кара те да я запомниш наново... А няма смисъл! Няма смисъл! Утре тя ще е различна.
Както когато имаш нужда от нечия тайна, но знаеш, че нямаш право на ключа от тази кутия. Както когато режеш лимон и тънка струйка сок те ощипе по окото. Както когато караш кола и в огледалото за обратно виждане виждаш пътя напред.
Така аз се събуждам сутрин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Б All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...