Mar 9, 2017, 12:06 PM

8-ми февруари 2014

958 1 0
1 min reading

Тръгнах аз срамежлив юнак без калпак,

височините да покорявам.

С одежди нови и чувства неизречени,

затаил бях дъх аз да те срещна.

 

Стоеше сама ти с гръб към мен.

Стоеше ти до ледената пързалка.

Беше спокойна и замислена.

Гледаше с усмивка към пързалката.

 

Косата ти бе спусната.

Извади червило.  

Устните ти заблестяха в далечината.

Ще успея ли да те прегърна отново?

 

Забързах се аз към теб.

Снежните препятствия аз преодолявах.

Ново снежно препятствие ни делеше един от друг.

Тръгнах храбро аз. Ще стигна ли до теб?

 

Затаих дъх. Скок.

Бях от другата страна.

Гледах те застанала още до пързалката.

Виждах край на този път.

 

Приближих се аз до теб

и те потупах по рамото.

Сърцето ми тревожно затуптя.

Обърнах се и се усмихна.

 

Поехме си двамата дъх и мълчахме.

Последва прегръдка топла.

Усмихна се отново.

Смеха ти чух аз отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...