Човек има нужда от малко нежност, от една искра в погледа, от една мила дума. Понякога една сияйна усмивка от любимия човек е всичко. Понякога едно докосване може да озари целия ден. Понякога една нежна дума може да обърне целия ти свят. Толкова ли е много?! Толкова ли е трудно?! Всеки има странен начин да изразява себе си, всеки с необясними действия показва обичта си. Но хората си приличат. Дали по усмивка, дали по черта от характера, дали по действие, те все пак си приличат. Не е трудно да отгатнеш мислите на един човек. Трудно е да разгадаеш чувствата му. Колкото и да се опитваш, колкото и анализи да правиш, където и да се ровиш, не пожелае ли някой да го откриеш, никога няма да го направиш.

Човек се учи докато е жив. Трябва ние всички да се научим да ценим малките неща, малките жестове, малките подаръци от живота. Именно те са щастието, което прави света ни по-красив, по-усмихнат, по-розов, ако щете. 

Щастието е времето, през което ние - простосмъртните, живеем истински. Щастието са онези малки мигове, които изпълват сърцето. А сърцето щом тупти в "онзи" ритъм, значи си заслужава да живеем, да дишаме, да бъдем себе си. Може би са малко хората, които ни даряват щастливи моменти, но те са именно тези, които истински и по детски чисто ни обичат от най - нежната дълбина в сърцето си. Те са тези, които сутрин, щом отворим очи, ни карат да се усмихваме. Те са тези, чиито искри в очите засрамват дори лъчите на слънцето.

Усмихвайте се, бъдете щастливи, разчитайте малките знаци и позволете на хората да ви покажат колко много значите за тях.