Беше началото на лятото... липите цъфтяха и Деница нетърпеливо чакаше едно момче на име Деан. Беше много топло и аромата, който се разнасяше от дърветата, беше много силен и опияняващ... тя никога нямаше да забрави този ден. Беше си харесала това момче от много време и сърцето и се изпълни със щастие, когато той се съгласи да излязат заедно някоя вечер... "В морската, там, където са липите..."
това и каза той. От неговата уста тези думи излязоха с такова безразличие, но за Деница това бяха думите, които беше чакала от повече от година... беше го видяла в началото на миналата година, но той тогава си имаше приятелка, която очевидно обичаше и нея я беше срам да му го признае, а и знаеше, че няма смисъл... затова преди 2 седмици, когато разбра, че той се е разделил с нея, сърцето и щеше да изхвръкне от щастие.
Сега търпеливо седеше и чакаше Деан. Той вече закъсняваше с 10 минути, но тя се бе решила да го чака, докато той дойде... и наистина след още 10 минути
тя го видя да се задава по ал ...