* * *
Искам да ти кажа, нищожество
(Посветено на един тъпак)
Какво си ме зяпнал, сякаш ме виждаш за пръв път? Познаваме се от толкова години, че като си спомня броя им, чак се чувствам стара. Не се рови в миналото! Там няма живот! То е гробище и на единия кръст пише твоето име. Аз те погребах там, не съществуваш за мен. Мъртъв си! А нали знаеш – за мъртвите или добро, или нищо. За теб нямам какво хубаво да кажа, затова ще замълча...
Май се усещам защо ме гледаш така. Не можеш да ме познаеш. Пораснала съм, а? Гледаш очите, които някога ти говореха за любов и четеш в тях злоба. Кофти тръпка... Започна да разбираш. След като приятелите ти споменаха моето име, горещи спомени нахлуха в иначе празната ти глава. Досети се, нали? Изпълни те желание отново да съм с теб, пак да ме имаш, пак да си играеш с мен... Ще си играеш, щом искаш, но този път ще спечеля аз. И твоето наказание ще е да жигосам челото ти с думата... НИЩОЖЕСТВО...
Искаш да ме поканиш на танц? О, давай, но случайно може да те спъна и да пометеш дансинга. Или е по–удачно да ме черпиш питие? OK! А дали няма да е по удачно да го излея в областта между пъпа и коленете ти? Предлагаш ми цигара? Благодаря. Но да знаеш, че като я изпуша, ще загася фаса между очите ти. Жестоко, а? Но това е нищо. Просто не знаеш какво те чака после...
© Слънчице All rights reserved.
