* * *
Ще прогледнем в мига, когато спрем да си вадим очите един на друг!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Nov 2, 2014, 5:22 PM
Comments
Comments
Editor's choice
Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Трите прошки 🇧🇬
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Щастие 🇧🇬
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Гастрит на нервна почва 🇧🇬
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
С нами Бог 🇧🇬
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
