А можеше да е
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Предварително ПП: Не е четиво за всички. Прекалено фантастично и реалистично.
Извинете, значи…
Но Майката природа обича шегите. И това също е вариант на развитие…
Внезапно се плесна над очите и аха-аха да съдере иначе яката кожа около рога. Ама така си е, като се заглежда по изящните опашки на минаващите дами… А първата му жена го предупреди „Ха си забравил за поръчката, ха си останал днес само на миналогодишна слама“.
Пък никак не му се предъвкваше миналогодишната слама. Вярно, полезна била, твърдяха специалистите от Големия институт за развитие на цивилизацията, но все пак… Не са някакви тревопасни, а жизнени, бойки и прогресиращи динозаври. Които от милиарди години имаха основна храна и благодарение на нея бяха успели да се издигнат в хранителната стълбица, да размърдат мозъците и да създадат Новия свят…
Е, имаше и изоставащи. Наприме,р тревопасните динозаври. Да, големи, яки… Един трицератопс влачеше гигантска кола с камъни като че на шега. А плезиозаврите изнасяха на брега цели вкусните кашалоти, с които нормален тиранозавър можеше да се нахрани поне веднъж тоя ден…
Обаче, си оставаха тревопасни. Колкото и да говореха ония от Големия институт за ползата от растителността в храната – тревопасни в управлението на планетата… Какво ти планетата – дори в малките джунгли ги нямаше…
Е, интересна тема, вярно. Ще си я остави за срещата тая вечер в бара на Мррнн, където всяко новолуние се събираше компанията им за партия боулинг и винаги интересните двубои на динозаври със слонове. Не, че се очакваха изненади – слоновете винаги отиваха за голямата каменна трапеза, а зъбите им служеха като пръчици за изящно хранене в дамския клуб от другата страна на блатото… И – все пак…
Да, аха да забрави за поръчката. Добре, че беше стигнал пазара при Малките пещери, където предлагаха винаги прясна и вкусна стока. Влезе и се огледа. Нищо особено. В магазините за животни беше по-интересно – филета от носорози, жирафски вратове, хипопотамски глави, цели маймуни, готови за панировка…
А тук – само ония изостанали от живота хора. Дебели бутове, цели ръце, ребра за скара… И, разбира се – нямаше глави. Прекалено търсен деликатес, за да се снабдиш, трябва да бутнеш някой зиамант отгоре. Или поне да си стар познат с майстора, че да ти изнесеувита в палмови листа глава. При това не нечия старческа, обезкосмена природно, а мека, приятна и готова за поглъщане дамска главичка. С почти неповреден от мислене мозък…
А, имаше и кости. Тъкмо втората му жена искаше да направи супа за малките, когато се излюпят привечер…
Добре, добре…
Прехвърли в лапа торбата от кожа на мамут и пристъпи към щанда…
© Георги Коновски All rights reserved.
