- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сама на пейката в парка, сгушила се между краката си, с ръка, отпусната свободно надолу, която държи изгасваща цигара и отворена раница до нея, от която се показваше плик. "Сигурно е писмо" - помисли си старецът като го видя.
- Защото има достатъчно, които спят през целия си живот и вечно чакат живото си изпълнение. - ясно му отговори момичето.
Джесика се усмихна, тя знаеше точно за какво говори и какъв смисъл влага в изречените думи. В началото помисли стареца за някой скитник (какъвто се и оказа в последствие) за някой от онези психически нестабилни хора, които бродят нощем по парковете и тъмните улички, очаквайки поредната си жертва. В бързината да изкара спреят за очи, който получи от баща ...