1.
Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:
- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваше врата ù.
Тя плачеше, когато той разкъса ризата ù.
- Нее! - извика силно тя.
Отвори очи и се загледа в тавана, плувнала в пот. Да, беше само сън.
- А, скъпа?! И ти ли не спиш? - попита я майка ù, виждайки я да си налива вода в кухнята.
- Да, мамо, кошмари...
- Трябва да се наспиш, утре ще ставаш рано.
Утрото бе слънчево, колкото бе възможно за месец октомври. Тя обу бежовите си токчета и пръсна малко от единствения скъп парфюм, с който разполагаше в момента. След като частиците му се разпространиха по нежната ù шия, майка ù взе палтото от закачалката, и ù го подаде. ...