Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- Мамо, в тази врата не сме влизали.
Докато мисля как да реагирам на думите, че от всичките седемдесет и четири апартамента само в този не сме били, човекът разбиращо и усмихнато пита:
- Ама само в тази врата ли не сте влизали?
Аз отговарям също с усмивка:
- Така излиза. Тая врата сме я пропуснали.
- Ако ви поканя сега, ще ви е скучно само с мен - сам съм. Елате след шест часа, когато какичката ще се прибере от училище.
Благодарих и в това време асансьорът дойде. Добре, че Мая бързо забрави случката. С тези хора не сме близки, само се поздравяваме засега при среща.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up