Ах, тези деца!
Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- Мамо, в тази врата не сме влизали.
Докато мисля как да реагирам на думите, че от всичките седемдесет и четири апартамента само в този не сме били, човекът разбиращо и усмихнато пита:
- Ама само в тази врата ли не сте влизали?
Аз отговарям също с усмивка:
- Така излиза. Тая врата сме я пропуснали.
- Ако ви поканя сега, ще ви е скучно само с мен - сам съм. Елате след шест часа, когато какичката ще се прибере от училище.
Благодарих и в това време асансьорът дойде. Добре, че Мая бързо забрави случката. С тези хора не сме близки, само се поздравяваме засега при среща.
© Лидия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мария! За писането: имам готови неща, но смених лаптопа и докато свикна с новата клавиатура, ето че дойде пандемията, работа от вкъщи, повече ангажименти, по-малко възможност за уединение... Ще се появя.
-
Детската искреност понякога може да ни ослепи.😄 Тя не познава думата тактичност, но затова пък е толкова сладка с бликащата си непринуденост!
Лидия, отдавна не си ни поднасяла нещо, написано от теб! 😍 Ще поглеждам отново какво се случва на страничката ти!💓 -
Поздрав!
-
Благодаря, Розали! Хубав ден!
-
Така е, Таня. Благодаря! Това са първите им крачки, първите срещи, първите запознанства...
-
Децата са толкова непринудени и чисти, истински съкровища!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
