Ах, тези деца!
Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- Мамо, в тази врата не сме влизали.
Докато мисля как да реагирам на думите, че от всичките седемдесет и четири апартамента само в този не сме били, човекът разбиращо и усмихнато пита:
- Ама само в тази врата ли не сте влизали?
Аз отговарям също с усмивка:
- Така излиза. Тая врата сме я пропуснали.
- Ако ви поканя сега, ще ви е скучно само с мен - сам съм. Елате след шест часа, когато какичката ще се прибере от училище.
Благодарих и в това време асансьорът дойде. Добре, че Мая бързо забрави случката. С тези хора не сме близки, само се поздравяваме засега при среща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
