Ах, този дядо Коледа, ало...
Ало, Сийче! Знам, че на галено ти викаме Джозефин, ама сега нямам време. Искам да те питам нещо, преди празниците ли да се разведа с тоя моя или след? Е, как защо? Чакай да ти разправям. Аз нали съм омъжена почти от ранно детство за него и всяка година пиша писмо на дядо Коледа какво искам да ми подари. Мъжът ми винаги го изпраща по пощата и така. Аз нямам време, трябва да се обадя на мама да й кажа какво да ми сготви, да й обясня, с теб да се чуем, после сериала ми започва и то кога? Не ми остава време за нищо.
Тази година моя ме пита: „Какво да ти купя за годишнината от сватбата?" И аз веднага му поръчах пръстен с диаманти. А той: "О, не може, икономическа криза има!" Така ли?! Написах си аз писмото до дядо Коледа, при него поне е безплатно. Имах една тетрадка от десет листа и като се развихрих. „Не можело така! - ми вика моя - Ако всички си поръчват като теб, горкият старец!" Добре, от десет листа остана само един. Аз да не съм някоя, нали знаеш, че съм много добра? Но едно не мога да разбера, защо като го връчих на моя, той пребледня? А кажи ми, като че ли той ще ги купува?
Честно да ти кажа, ако беше по-млад вълшебният старец, щях да се разведа без да му мисля и да се омъжа за него. Веднага щях да го накарам да се преместим на Хаваите. Е, как що, ма Сийче?! Па по-топло е, знаеш че съм зиморничава. Защо ще го вкарвам в преразход, парно да плаща милия. Следиш ли ми мисълта, икономическа криза има? Абе моя да не ме лъже, за тая криза? Тоя път няма да се лакирам след сериала, а ще гледам новините. Та до къде бях стигнала, а да? Няма да храня елени аз и да се разкарвам с шейни. Не може ли с джетче да разкарва подаръците?! О, аз ще му намаля работното време. Има пощи за тази цел, айде моля ти се, ще ми се разкарва той от комин на комин. Аз няма после тея сажди да пера, я.
Ех, размечтах се! Нали на Коледа стават чудеса. И трябва да внимаваме какво си пожелаваме. Абе, дядо Коледа има ли син?! Айде, затварям, вече знам какво да си пожелая! Ще пиша писма аз, като че ли не мога лично да му казвам какво ми трябва. И без това сме в криза, колко марки и пликове ще спестя. Абе за всичко трябва да мисля. И после ще настане такъв живот, че само си викам... Нищо не викам, казвам ти че само си викам „Дано!" Айде да приключваме, че... Какво си си поръчала?! Е, как три неща бе, Сийче?! Намали ги поне на едно, аз как ги намалих?! Айде, чао!
© Светлана Лажова All rights reserved.
