Айде стига, бе хора!
Животът е гаден... няма смисъл да ви убеждавам в това, знам дори, че няма смисъл и да го казвам. Всеки е наясно с това и не е нужно още някой да "открива топлата вода". Но това, което много хора забравят е, че колкото е ужасен и несправедлив, точно толкова и хубав може да бъде той. Всъщност, той е такъв, какъвто ние само си го направим, зависи изцяло от начина ни на възприемане на нещата, които ни се случват.
Не знам, аз ли съм сбъркана нещо, глупава ли съм чак толкова, но напоследък ми е трудно да разбирам хората. Не да си общувам с тях, а именно да ги разбирам. Да знам какво мислят, как се чувстват, защо постъпват по един или друг начин (който обикновено е лишен от всякаква логика). Ето, например в работата ми: постоянно ни опяват и ни шашкат с кризата, нямаме работа, отношенията се нажежават, караници има постоянно, началниците ни ни дебнат като гладен котарак мишка пред дупката ù, само и само да се хванат за най-малкото нещо и да си намерят повод да ни уволнят, демек да си спестят някоя и друга заплата. Сега пък, като манна небесна ни се отвори толкова много работа, че не само, че нямаше съкращения, ами и нови хора ще назначават, и шефовете едни такива усмихнати, щастливи се разхождат по коридорите... мани-мани...! И аз пак не можах да разбера - нужно ли беше, толкова шум да се вдигне, такава паника да настане, заради кризата! Че то в нашата мила, родна страна, кога не сме били в криза? Е, да, сега е по-зле от всякога, ама кажете ми, не е ли криза, че баба ми, с 40 години трудов стаж, взима 130 лв. пенсия? Че шефът на майка ми е със завършен 8-ми клас, а не може да си преброи парите? Че цяла зима не сме си пускали парното, а сметките всеки месец за над 100 лв.? Че си скъсваме задниците от работа за мизерни парици, а като претендираме, че заплатата не отговаря на компетентността ни, обикновено ни заявяват "На който не му харесва, там е вратата!". Еми, то си е било така почти откакто аз се помня... Ама нали целият свят се е побъркал напоследък, та дай сега и ние - барабар Петко с мъжете.
Или друго - да вземем за пример мои познати: млади момичета, на по 16-18 години ви казвам, като са изпаднали в някакви депресии, в някакви емоционални черни дупки, екзистенциални вакууми и фрустрации, ще кажеш, че са на по 40-50 години, нямат целия живот пред тях и светът се е свършил вече! Писнало ми е да чета сърцераздирателните текстове на популярните сълзливи чалги по скайповете им и да гледам постоянно ревящи емотиконки... Абе вземете се в ръце, бе хора! Колко още има пред нас! Всеки ден на други хора се случват къде-къде по-страшни, и наистина трагични неща, а вие ще оплачете орталъка, 'щото момчето от съседния клас се целува с някоя кифла или че някой си, който не ви оценява и ви има за "една от всички", вече не иска да е с вас... Ами хубаво, добре, дай да си теглите въжето... Как да обясня, че такива неща се случват постоянно, на всички от нас, но работата е там, да не се акцентира върху лошите неща, а върху добрите, малките (и не ми казвайте, че такива няма, просто сте си затворили очите за тях). И винаги всичко си има решение! Ето, примерно аз: работя като вол за малко пари, ами без тях?!? Добре поне, че работа си имам... Качила съм няколко килограма, ми ще пия водичка и ще ям ябълки една седмица, хем диетично, хем по-евтино. Колежките ми вдигат нервичките ежедневно, тапичките в ушите, усмивката и т'ва е. Чакам автобусите и вися в задръствания по 1 час, ми не мога да летя, к'во да направя, а и в София е така. Забравила съм да си платя интернета и телефона, че малко ли книжки имам в нас?
Ох... айде, че много се разписах нещо, а и реферат за изпит ме чака... 500 страници трябва да прочета, а нямам време... абе ще се справя някак си, нали винаги съм успявала! И работният ден почти свърши, трябва да тичам да се гушкаме с гаджето, а той като ме прегърне, изведнъж всичко лошо изчезва и ми се иска да остана така завинаги... Айде стига, бе хора! Не може да е толкова лошо, нали и аз съм човек! ; )
© Зорница Събева All rights reserved.
И да,взех го 
Поздрави и на теб!