Ако можех...

Ако можех... щях!!! Скъпа, налей още по едно. Бейб, аз съм този, който би могъл да ти даде всичко останало. Не пий повече. Само още едно. Обичам твоите очи. Обичам всичко около тях. Миглите. Веждите. Клепачите. Всичко е перфектно. Ти си перфектна. Обичам косата ти. Обичам да я галя. Ако ще пиеш и тази чаша, сложи си лед. Сложи и на мен. Ушите ти са перфектни. И брадичката. Обичам те. Обичам и нослето ти. А устните... ммммм. Обожавам ги. Меки и вкусни. Може би те обичам заради тях? Не, бейб. Обичам те. Обичам и зъбките ти. Обичам когато ме хапеш нежно. Скъпа, изпихме и тази бутилка. Обичам ръцете ти. Обичам да ме галят. Обожавам ги. Обичам пръстите ти. Обичам всичко в теб. Обичам те. Обичам вратлето ти. Обичам да го хапя нежно. Ако можех, щях...!!! Обичам гърдите ти. Перфектни са. Обожавам ги. Обичам коремчето ти. Обичам да го целувам. Скъпа, отвори още едно шише. Обичам гърба ти. Обожавам го. Като пътека към рая е. Обичам да ходя по нея. Обичам да те галя. Обичам дупето ти, бейб. Обичам краката ти. Обожавам ги. Наздраве, скъпа. Обичам всичко в теб. Ако можех... щях, бейб. Мога да ти дам всичко останало. Но не мога да ти дам това, скъпа... Не мога да те обичам вечно. Мога ли? Но те обичам сега. И те обожавам сега. И съм готов да умра за теб сега. И искам да съм с теб сега. Обичам те сега. Можеш ли, бейб? Можеш ли да ми простиш? Че те обичам толкова силно... сега? До дъно. За нас. За теб. За „сега”. Не бих искал да съм никъде другаде, освен тука. С теб. Да пия с теб. Да обичам с теб. Да страдам с теб. Мога ли да те обичам вечно, бейб. Можеш ли да ме обичаш вечно, скъпа. Могат ли ръцете ти да ме галят винаги по този начин? Не, нали. Знаех си. Наздраве. Да пием за „после”? Не, бейб. Пием сега. Пием за „сега”. Пия за това, че те обичам сега. Пия за това, че ме галиш по този начин сега. Обожавам те сега. Ти си моето „сега”. Аз живея в това „сега”. Аз живея в този момент. Винаги съм живял в него. И живея там заради тебе. Ти си моят момент. Ти си моето „сега”. Ти си всичко за мен в този момент. Затова никога няма да го напусна. Ако можех... щях. Но не мога да те обичам вечно. Но мога да живея в това „сега” завинаги. И ще живея така завинаги. Аз, ти и моментът. Завинаги. Затова те обичам, скъпа. Защото си един момент, който е всичко за мен. Моля те, поеми ръката ми... нека бъдем заедно в този момент... ти може и да имаш друг... но аз няма да съм там*!!!

Животът е един момент. Изживей го!!!