РоРо (Радостина)

Ореховки 🇧🇬

О Р Е Х О В К И
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...

Prose

2007-08-22T09:38:07+03:00 2.1K 9

Катастрофа 🇧🇬

К А Т А С Т Р О Ф А
Мила стоеше до прозореца в коридора на болницата. Лицето й беше стоманено-сиво като облаците, надвесили се над земята. Едри капки дъжд започнаха да удрят по прозореца. Тя опря едната си ръка на стъклото, мъчейки се да излезе от този ад. Уви! Това не бе просто приказка с лош край. ...

Prose

2007-09-14T00:55:29+03:00 2.2K 3

Проклятието на първата среща 🇧🇬

„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не ...

Prose

2007-10-18T08:35:15+03:00 2K 5

Откровен рапорт за студената война в село Малко Маджоре 🇧🇬

ОТКРОВЕН РАПОРТ ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА В СЕЛО МАЛКО МАДЖОРЕ
Ха, добра ти вечер, драги ми читателю, или там както се казва според времето от денонощието. Значи... аз да Ви разкажа искам една история, която се случила някъде там, някога по средата на нищото... Значи предлагам да започвам, че то времето си ...

Prose

2007-09-18T21:47:39+03:00 2.7K 8

НЕ ИСКАМ 🇧🇬

„Не искам да пиша повече, не искам, не искам..." Думите сякаш сами се подреждат в редици по листа. Танцуват, играят, смеят се, плачат. Почти мога да видя лицата им. Усмихват ми се и ме гледат. Казват: „Ти ни доведе тук. Ти!" Сочат ме заканително и се мръщят, когато ги трия или поправям.
Нижа безспир ...

Essays

2007-10-06T00:17:28+03:00 2.9K 3

Selected works

Ореховки 🇧🇬

Катастрофа 🇧🇬

Проклятието на първата среща 🇧🇬

Откровен рапорт за студената война в село Малко Маджоре 🇧🇬

НЕ ИСКАМ 🇧🇬