ЧАСТ 2
Не искаше да го слуша. Върна се към спомените. В тях поне беше останала малко топлина... Зимните вечери, когато обикаляха целия град и снегът, който оставаше да блести дълго в миглите им, докато уморени, но щастливи пиеха от една чаша..., часовете, когато стоеше зад него, затаила дъх, докато той рисуваше върху тапета в хола морски пейзаж..., денят, в който със страх й призна, че е лежал в затвора, а тя - противно на очакванията му - не избяга, а простичко го прегърна и каза, че миналото за нея няма значение, още повече, че на всеки би се случило... После, когато купиха първата въдица и обикаляха в почивните дни язовирите и смехът им често смущаваше заклетите рибари... Кога се беше вмъкнало предателството, кога се беше издигнала стената на отчуждението?
Толкова го обичаше, че не усети разминаването... Беше толкова заета да работи, да създава уют, да му прощава малките капризи, че не й остана време да разбере, че любовта за него отдавна беше преминала в досада, а нежните думи - в ...