Mar 31, 2020, 11:24 AM
Ако знаех, че се скиташ
1 мин reading
Ако знаех, че се скиташ
Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш, докато вечер се събличам пред огледалото, и за това как искащ и молещ ще се разпадаш на малки частици, които ще те теглят към тялото, което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал неприлично денем в мислите си, в миговете на мъжка самота, преди мен, когато си тъгувал по някого.
Ако знаех, че те има и за цветовете, които ще виждам всеки път, когато покосяващ ще ме милваш с дъха си, търсейки крехкостта на пръстите ми трепетно и красиво изтръгващ въздишки от гърдите ми чрез топлината и мощта на допира ти.
Ако знаех, че ще ме сложиш в легло от обич за винаги и как като никой друг ще вплиташ ръцете си в моите, до като ме имаш... Как е могло!?!
Ако знаех... Ех, ако знаех! Че ме търсиш и че се скиташ.
© Светла Асенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
😊 ...
-
😀😀😀...
После ще ти пиша... -
Но, скъпи, где са ти словата,
уви, не пишеш нито ред...
Муза ласкава - в позлата
пак гали те, но без ответ... 😋 -
Безжичен, винаги си толкова мил... 🙂
Приятно ми е да знам, че имам подкрепата ти... -
Всеки има право и е добре да опитва различни литературни прийоми. И тук, мисля, се е получило. Не е лесно да пишеш поезия във вид на проза. И мисля, че съм обективен, защото съм само читател на поезия и поезия в проза. А и вашите дуети, както и други приятели в сайта отбелязаха, са много интересни и изобретателни.
-
Тъй съм вече аз сразена,
трън в гръдта ми ти заби...
Искам сладко просълзена
нежно да ме галиш с дни... 😋
Безжичен, малко се срамувам от тези мои прози... 😊
Но така се получава, когато един поет иска да каже нещо, но то не се побира в нито една форма и в нито един стих... -
Асенчо, не те познавам, но по традицията на сайта се обръщам на "ти" - сигурен ли си, че по-младите ще ни разберат с "Мао" и "културната революция" - аз не!
-
Прозата, макар и толкова нежно-поетична, ми е малко странна, написана от теб - защото прозата затова е проза, за да е прозаична (е тук изкоментирах като китайски комунист от 60-те години - техният Велик кърмчия тогава Мао (Цзе Дун) казваше великата си мисъл: "Чукът е чук и служи за чукане" (последното не в сегашния преносен смисъл). Но още по-интересен ми стана предният коментар със "'сателитните връзки" - не го разбрах добре. Но пък толкова добре пишете и двамата, а и владеете класическия стих, че много ви се радвам и ми харесва написаното от вас. Продължавайте! Има смисъл. И това е най-важното!
-
В тоз гъст и непрогледен мрак
тъй бързах, скъпи, да ти пиша...
И да - словата си забравих чак,
изглежда, че перото ми издиша... 😋 -
И на този канал сте си същите... браво ви!
-
О, тъй лунно озарена
с жест неволен ще те милна...
В миг ще стихна усмирена
пак в прегръдката ти силна... 😋 -
Но аз - спуснала ресници
под този лунно - звезден свод
трия влюбени сълзици
от нийде без да виждам брод... 😋 -
Измяната ми все покой не дава,
сред мислите ти пак заема връх...
Да пламне в миг у нас онази лава,
как искам, скъпи, с идващия лъх... 😋
Ето те... 🙂
Все така вдъхновен... -
С лекия пролетен вятър пристигна,
нежен, но властен ти с поглед срази ме...
В мен се пропука подобно на стигма
тайна едничка без възраст и и име... 😋
Благодаря ти, че ме четеш! 🙂
Чувствам се оценена... -
Благодаря ти, Елка! 🙂
Много ми е приятно, че си тук... -
Поезия в прозата! Много емоционално и нежно!
-
Краси... 🙂
Какво да ти кажа?
Благодаря ти, че отново си тук!
Много си сладка... -
И аз се спрях, но... ако знаех само, но не знаех. Явно затова хората ходят на врачки и гадатели - за да са подготвени.. А къде отиде изненадата в този живот? Как ще се насладиш на вкуса на познанието, ако знаеш всичко? Повече ми прилича на вид импресия, отколкото на разказ. Разбунтува ме тази риторика, вместо да ме успокои
-
Благодаря ти, Георги! 🙂
Радвам се, че се спря при мен... -
Много фино настройваш тук еротичните чакри 😊
Поздравявам те. -
Благодаря ти, Вале!
Така ми е приятно, че сподели това с мен... -
Мисля, че знаеш...
Една отминала любов се върна в живота ми и ми припомни снимка отпреди 30 години.
И аз му писах - Искам да ме гледаш с онези очи.. -
Наденце... ❤
Не ти, аз ти благодаря!
Толкова ми е приятно, че винаги ме подкрепяш...
Караш ме да се старая, колкото мога все повече... -
Красотичка. За смиряване на откачалки. Благодаря!
-
Благодаря ти, Деничка! 🙂
Радвам се, че прочете... -
Нежно, еротично..
-
Остави се на въображението... 😋
-
Голото тяло, това е добре. Проблемът е, че маските са задължителни и няма да се виждат малиновите ти устни.
-
Благодаря ти, Ади! 🙂
Ние - жените прекрасно знаем, че мъжете, въпреки мощта си често са просто едни големи бебета... -
Ооо, ярко, ярко!!! Ураган... много добро наблюдение на мъжката слабост и страхотен флирт с боравенето на думите! Поздравления!
-
Благодаря ти, Смути! 🙂
Понякога живота е една последователност от логични или не до там логични въпроси... -
Хареса ми Някак плахо, макар и еротично да мечтаеш. За да срещнеш после един въпрос: "А нима не знаеше..."
-
И аз теб, мила Геновева... 💖
Благодаря ти!
Марианка... 🙂
Целуваме много жаби, до като срещнем принца...
Благодаря ти, че си до мен!
Много е мило... -
Светла, толкова любов преплетена с еротика и нито миг пошлост! Харесвам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Щом това ти доставя радост...