Лятно утро е.Слънцето любовно докосва върховете на високите дървета в планината. Съседни клони са протегнали копнежно ръце и са се вплели. Росата е разпиляла брилянтни капчици по всяко стръкче трева, всеки храст и всяка вейка. Птици се къпят щастливи в нейната влага и възпяват живота. По горските пътеки прибягват кошути и сръндаци. Водопад от лъчи пробива утринната омара и създава неземна красота и величественост. Една силна и млада кафява мечка лапа малини в близкия малинак и се чува как дъвче. На хълма се е извисил могъщ дъб и е прострял клони във всички посоки. В гъстата шума на короната му са свили гнезда цяло ято пернати певци и отглеждат в тях мъничките си рожби. Две рунтави катерици играят на гоненица от ствола до върха на короната му и обратно.
Дъбът стене и плаче, а по кората му като ручеи текат сълзи... Този дъб е необикновен. Той е наказаната от боговете нимфа Дриопа. От векове тя стои тук сама, неподвижна на тая поляна, само защото от невежество си позволи да скъса един пре ...