Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му, образувайки малка кървава локва. - Струва ми се, че в този миг всичко изгубва смисъл. Питам се, защо? Защо точно ние? Та има толкова много други хора на този свят. Защо, мамка му шибана? Но отговор няма.
- Когато ти дойде и ме стресна, докато бях заспала, аз получих отново видение. Милиарди хора влизаха в пещерата, водеща към Изгубената империя. Мисля, че някъде там е и пътя към Реалния свят. Но няма как да бъда сигурна в това.
- Не виждам никаква връзка между песента и Атлантида.
Изведнъж ги налегна дълбока дрямка и те се свлякоха на земята. Заспаха за секунди.
... на следващия ден...
Стилиян се надигна. Погледна ръката си и с радост забеляза, че дори и белег не му е останал. Алексис леже ...