"Ален Делон, ах, този син балон!"
"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци. Все я подпитваха, все се бъзикаха, но на Ренка не ѝ пукаше, само след седмица Гошо щеше да дойде от Ница чак в Пловдив заради нея, пък те нека си лялят. Ето, Дичка от съседния вход как на тия години забърса цял белгиец, децата ѝ, и то с децата си, сега прекарват по цял месец там и не могат да се нахвалят. "На мен пък какво ми е? Да не съм по-проста или по-грозна?" И отметна буклите назад с глава.
В съседната стая майка ѝ кротко си лежеше пред вечните телевизионни сериали, тя ѝ друго не можеше вече. Мъжът ѝ най-брутално след сума ти години брак я заряза заради младата любовница, с която сега, на дърти години, гледаше дечурлига, синът замина уж да поработи малко в чужбината и там си остана, баща ѝ отдавна ги остави след една трудова злополука в леярната.
- Ох, днес да го завърша поне - си каза на глас и се захвана с плетката.
От по-младите колежки в лабораторията Ренка чуваше за разни сайтове за запознанства и се беше наслушала на какви ли не истории, и докато веднъж се ровеше в нета да види какво и що, попадна на някакъв, който обещаваше звезди и твърди гаранции за намиране на сериозен партньор чужденец, ако бъдеш истински и себе си. Въобще не се подвоуми да се регистрира и бъде себе си с цялата хубост на зрялата си възраст, проблем срещна само с писмата, щото чужденците нещо не владееха нашия език, но на помощ ѝ се притече госпожа съсобственичка на сайта. Лесно се разбраха за заплащането за преводите, Ренка сподели хобито си да плете, и потекоха по еконт към Варна то терлици, то шалове, то вече и пуловери.
Наближаваше денят Хикс, т.е. на срещата на живо, и Ренката нямаше да пропусне такава възможност заради един пуловер, мислеше си тя, докато майсторски въртеше иглите с плетката. Гошето обещаваше да продаде имот и да се пренесе при нея, а с парите да живеят без да ѝ се налага повече да работи, след като Ренка му сподели, че има майка на легло и не може за сега да мисли за други опции, освен който иска да сподели живота си с нея, да заживее с нея.
Красавец беше Жорж, и строен, и с чуплива коса, макар и побеляла, а в лицето... направо Ален Делон!
На път за работа по обед Ренка мина през еконта да изпрати пуловера, и едва дочака вечерта да си отвори пощата.
- Ау, че сииии! Палавник такъв! - и си затананика песента на Веско Маринов за горчивото вино, докато се любуваше на новите му снимки. Вече броеше дните до идването му, уредила си беше и няколко дни неплатена, за да го развежда из красивия си град, който щеше да стане и негов.
И дойде денят! Ренка в най-бляскавия си сребрист шлифер, с разпуснатите букли на прясно боядисаната си червеникава коса, с елегантните боти с фльонги, които обуваше само на празник, разцъфтяла цялата в ослепителна усмивка като спечелила шестица от тотото, очакваше своя Ален Делон до бариерата на Тримона. Щеше да дойде с някакъв приятел, който говори български, за да им помага.
Слънцето се обърна право в очите ѝ, тя сведе поглед да погледне часовника си, когато джиесемът ѝ звънна, и докато го извади от чантата, пред нея застанаха двама мъже.
"Ама тоя съвсем не прилича на Ален Делон" - загледа се Ренката във високия рус мъж с лилавите маратонки, другият беше твърде дребен, за да ѝ привлече погледа, но с външността си се наби сам в очите .
- Добър ден, Ренка, и здравейте! Аз съм Иво, приятно ми е, това е приятелят ми Жорж! - протегна едната си ръка за здрависване бозавият, а с другата подбутна дребното човече между тях той. Ренка вместо да се здрависа, залепи ръката си на устата да не извика с глас, усмивката ѝ рязко разгневена избълва с очи гняв и мълнии, направи крачка назад и се овеси на бариерата. Дребен, не повече от метър и шейсет, чист негър, Жорж я погледна през непроницаемите си цветни очила.
- Някакъв проблем? Не знаете, че във Франция живеят и цветнокожи ли? - попита Иво;
- Нооо, как е въззззможнооооо... - започна да заеква Ренката.
Жорж изстреля няколко бързи изречения на френски, Иво поде щафетата на български:
- Расистка? Дискриминация? Приятелят ми ще Ви съди в Хага по тия обвинения, не е бил толкова път, за да се сблъска с "вашият див източен манталитет и расизъм!" - до него Жорж утвърдително по френски клатеше глава, обърнаха се и тръгнаха към пощата, докато Ренка се опитваше да затвори зейналата си от недоумение и разочарование уста.
Пътят до дома ѝ се стори цяла вечност, влетя и се хвърли на леглото си барабар с официалните боти, зарови глава в него и се опита да уравновеси дишането си, до толкова заслушана в него, че не чуваше майка ѝ как я вика от другата стая. Добре, че и беше взела отпуска, все щеше да измисли някаква история за пред колежките в това време.
После стана, събу се, седна пред настолния и написа в гугъл "Ален Делон" - чак сега разбра защо Гошето ѝ приличаше на него, като изрови някакви не толкова популярни негови снимки.
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
може пък и да го разкажеш?
-
Че този малко ли е хард, със заплаха да я съди в Хага?
-
Щом в "Троя" америкаците бяха сложили негър за ролята на Орфей, що пък и Ален Делон да не е? Благодаря ти! 🌺🌻 🌺🌻 🌺
-
Ален Делон, а? Шаранка българска, как е налапала въдицата само.... развесели ме много, Пепи!
-
За това вече животът е и нож е с 3 (три - подчертавам!) остриета - остро, тъпо и виртуално!
Благодаря! -
"Близки срещи от третия вид". Който не ги е имал, нищо не знае...
-
Иржи, най-уязвими са търсещите, обаче с тоя французин голям смях падна!
Лиа, предимно истински истории разказвам, само дето са разказани на маса с по няколко изречения, и като познавам по малко героините, другото е моя работа! Само "Пътят" е художествена измислица, но базиран на реални скалъпени истории, както и местото, където се случва.
Благодаря ви, момичета! -
Аз, не се надявам на Ален Делон, героинята ти заслужаваше. Милата! Легна ми на сърцето. Добре си се развихрила последно време. Продължавай да раздаваш усмивки и намери някого, който да не прилича на Ален Делон, но да усмихне Ренката. Заслужава си жената! Поздрави!
-
Казах ти,Пепи,бива те да разказваш....А темата на сегашния ти разказ е много актуална.Тези социални мрежи правят такива бели...Аз почти всяка седмица имам покана за кореспонденция в скайпа и те са само два вида-доктори или висши военни!!Чужденци.Е,рядко има и щастливи развръзки,но повече наивните жени си патят.Добре го подхвана тоя проблем....
-
Блу, така е, бяха ми напълнили имейла с такива сериозни смесени, погледнах 2-3, всичките искаха да си плащаш, за да можеш да пишеш, още с регистрацията. Всеки с проблемите си!
А ти виж фен4ето как ще се развива, ще ѝ завърти ли някой до толкова палавата главичка, че и тя на някоя среща да дотичка?
Марианке, на Ален Делон коя не се надява
-
Ами Пепи, точно на такова ми прилича - плащаш, замазват ти очите с някаква чернилка. Така нямаш претенции към сайта.
-
Сайтът не, само потребителите! Иначе Ренка я проверявали след рега да не е фалшив профил, явно на чужденците само имат доверие!
Бл 🌺🌻 🌺
Mazaco (Емил Боянов) - бъркаш в торбата и каквото хванеш! -
Готино разказче! Жалко за Ренка. Аз обаче си помислих, че това е някакъв измамнически сайт- особено като прочетох, че собственичката превежда писмата
-
Ах тези сайтове за запознанства! И един ли нормален няма там? 😁 Ама като има наивници...
Интересно разказче! -
Нищо ѝ няма на Ренка, и тоя случай си го разказваме вече като виц, яд я е само, че не ѝ стигат грижите по майка ѝ, ами толкова плетки е изплела, вместо да си почива, но и всяко зло за добро - през сайта и на консигнация на колежка продава от време навреме по нещо, а в магазинчето срещнала и излиза с някакъв майстор на гравюри, не е чужденец, и той пловдивчанин, ама като няма риба...дори се специализирала в едни шарени шушони и калци, голям хит били тая зима!
-
... клопките на виртуалните запознанства.
Хубав разказ. -
Пепи хем ме разсмя, хем ми стана тъжно , за Ренка.Но и това е част от риска да си в интернет!
-
Обещаното си е обещано!
Благодаря за "любими"! 💐
Ако и нашето Ленче, виртуалното фен4е,
реши с чужденец да се задоми,
ще ѝ дам координати,
но да има си едно наум -
че и в циливилизацията (като в оня мюзикъл)
живеят всякакви примати!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
