Жената, на която отворих вратата, приличаше на блатна вещица. Ама точно! Дори и без прическата, в която сякаш триста луди щъркела бяха играли мач. От погледа и веднага ми отпадна грижата да си изправям косата със сешоар в продължение на половин час.
- Къде е хубостникът? - изграчи тя, а аз получих аритмия.
- Не го крий, зная, че е тук! - моят си беше вкъщи, по пантофи и бих и го предложила на драго сърце, но кой е нейният си нямах на идея.
- Казаха ми, че си разпитвала за него! - погледът и от луд стана убийствено луд, а страхът ми така ескалира, сякаш виждах Осама Бин Ладен да ми маха от идващ насреща ми самолет. "Божичко, молех се, не позволявай да си умра невинна, за чужди грехове, не оставяй две деца сираци...." И аха-аха паниката и самосъжалението да ме довършат преди Баба Яга, покрай мен изпълзя персийският котарак, който в топлото време често ми идваше на гости по перилата на балкона и чийто собственик безуспешно се опитвах да открия.
- Любов моя, живот мой! - зави събеседничкат ...