Аман от празници, ей...

     Миналата седмица, пет дни след Игнажден, нали Коледа беше? Три дни подир това, Стефановден. А утре ще посрещаме ли Новата Година? А веднага след това, Васильов, Йорданов, Иванов, Бабин, Стринкин и т.н. ден? Тъй, нали?
     Като е тъй, аджеба, кога ще отрезнеем, че нещо читаво да свършим, многоуважаеми съотечественици? Че туй нашето, ни в Европата, ни по целия останал християнски, мюсюлмански, будистки и т.н. свят го няма. И там си тачат светиите хората, ама не всичките с ядене и пиене, като за последно.
   Не стига това, ами откак ни обърнаха по Григорианския календар, по два пъти всички светии честваме, с две седмици за почивка помежду им. Само дето, за най-голямо неудобство и като повод за проверка на семейни устои, на един и същ ден Св. Валентин и Св. Зарезан уважаваме.
  Междувременно всякакви други причини за празнуване се ползват: сватби, кръщенета, прощъпалници и дипломиране; бабина, дядова и свинска смърт; рождените дни на роднини, близки, комшии и познати; покупките на кола, плазма, хладилник и пералня. Някой дори и след баня празнуват.
    Някои ще рекат: „няма лошо”. Няма, ама я си вижте кравешките търбуси и мазните дирниците, скъпи съотечественици! Торбичките под очите, кръвната картинка си вижте! И като ги видите, вземете че се възпрете! Какво е туй ежедневно празнуване, ама ха!