%
Ей, не знаех, че имаш там съседка от България! Виж ти! Да живеете двадесет години в един и същи вход и да сте само на “добър ден”, а сега, само с едно стихче, нещата да се обърнат на 180 градуса!
Радвам се, че е плакала, когато го е прочела, Светочка! За нея самата се радвам! И за теб, че си открила приятел там, толкова близо до теб! След като искаш повече стихове, с удоволствие ще ти изпратя двете си книжки, които издадох сама тук, в Испания. Те са на български език, но щом имаш преводачка до теб, няма страшно! Нужен ми е само пощенският ти адрес!
А забавни случки дал Господ! И всеки ден се раждат нови и нови, защото потокът от имигранти става все по –буен и пенлив! Шапка свалям на търпението и толерантността на испанския народ, особено сега, когато все по усилено се говори за стагнация и криза...Откровено казано, не съм сигурна дали аз на тяхно място бих проявила подобни качества! Ще ти дам само един пример от моя “личен архив”, за да те убедя . И така, започвам:
Моята първа година тук. Пристигнала съм през месец февруари с две-три испански думи в главата си и със самочувствието на преподавател по френски и английски език.
Няколко месеца по –късно идва Нова Година и аз искам да поздравя моята работодателка, симпатична зъболекарка, с чийто десетгодишен син се гледаме вечер след училище. За да и покажа, че вече разбирам не само от испански език, но и от мобилни телефони,/имам първия от цели три месеца/, решавам да изпратя SMS от него.
Речено, сторено.Вадя аз речника, сглобявам приветствието и веднага го изпращам.
-Браво, Дани!- поздравявам се в огледалото, следвайки примера на нашата приятелка Луиз Хей.- Ти си чудесна!”
Вечерта посрещам скъпи гости, семейството, което ме приюти и спаси /писах ти за тях/ Със заслужена гордост показвам на съпруга съобщението, което, разбира се, пазя в телефона.Вели е тук вече пета година / на мен това ми се струва повече от век/ и е на “ти” с испанския език.
За моя огромна изненада едрият добряк не се усмихва насърчително,а се взривява от смях и показва телефона наред на всички гости. След пет минути тънките стени на стаята вибрират от дружен рев, а аз...
Исках да напиша:”Le deseo un año lleno de amor”, Светочка.”Желая Ви година, изпълнена с любов!” Ала не знаех къде да търся това испанско Ñ и сложих N. Един нищожен знак,казах си, какво толкова! И така съм превърнала годината в …анус!!!
Какво е прочела и как го е разбрала моята зъболекарка, не зная и до днес!Тя тактично премълча моите испано-български пожелания.
Е, посмяхме се тази нощ, стига ни толкова! Време е вече да си лягаме. Тук е близо полунощ, а при теб е вече утре.
ІІІ
%
Гледам видеоклиповете, които ти е изпратил Антонио. Мисля, че ти писах в началото, че имам скайп контакти от целия свят. С тях непрекъснато си разменяме снимки, видеоклипове и презентации, някои от които са много интересни. Като тези на твоята “лятна мечта” от остров Сан Мигел обаче няма! Не зная от къде ги намира,но ги подбира с вкус, който почти напълно съвпада с моя!
Направила съм в моите документи отделна папка “Антонио” и грижливо пазя в нея всичко, което ти си ми изпратила, те- препратила. В момента слушам една от неговите песни и си мечтая за нещо мое.
Опитах да запаля и Нейджъл да си разменяме материали, но той не прояви никакъв интерес. Разбираемо е, това му е професията. Занимава се с компютри от двадесет години насам, всеки божи ден по осем часа. Никак не върви да го карам да прави това и вечер в къщи. Все едно Карпов или Каспаров да играят за развлечение с начинаещ любител !
А може би греша, Света. Напълно е възможно просто да имаме различни интереси.
%
Наложи ми се спешно да вляза в интернет, за да изплратя и- мейл ат името на приятел, който търси работа в момента. Каква изненада! Защо не спиш по това време? При теб е 3:30 сутринта! Оставих те в Скайп и тук те намирам. Да не се е случило нещо?
%
Слава Богу, че при теб всичко е наред, Света! При мен нещата обаче изведнъж се завъртяха със зашеметяваща скорост! Налага ми се спешно да замина за България! Починал е другият ми вуйчо Издъхнал вчера в ръцете на майка ми.
Поне ще мога да видя и синчето, което заминава на студентска работа в САЩ за четири месеца.
%
Говорих вече със семейството, в което работя. Ще ползувам платения си отпуск сега, вместо през август, както правя обикновено. Току що купих и билета по интернет .Няколко кликвания, един код и –готово! Пътувай, където ти душа иска, само дебитната ти карта да издържи сондата!
Полетът е утре сутринта. В момента събирам куфара, а в главата ми бръмчи мъничка крилата мисъл:
-Видя ли, Йордана! Нужни ти бяха само няколко часа, за да уредиш това пътуване! Защо тогава, мило мое момиче, не намери време и начин да го направиш по- рано? От две години само се канеше!
Знаех, че вуйчо е болен, Светочка !Питах за него в редките писма до майка си и му изпращах забързани поздрави. Накрая неизменно завършвах с обещанието:”Като си дойда, ще ти донеса цял бут испанска шунка!”/Беше му забранено да яде месо на горкия!/ Той от своя страна ми отговаряше:”Твоята ракия, вуйчовото, си седи и те чака да си дойдеш, да се напием заедно!”/Аз не близвам алкохол./
Сега, като си отида, ще има в изобилие и шунка, и ракия, и всичко необходимо за едно богато угощение. А в средата на масата ще срожим една голяма купа варено жито, което в България ядем на погребение и годишнина от нечия смърт. И което, колкото и да се старае майка ми при приготвянето му, винаги присяда на гърлото...
Дали крайната цел на склопените очи на мъртвеца не е да се отворят очите на останалите след него живи?
%
Не зная дали в България ще имам достъп до Скайп и Месинджър, Светочка. Със сигурност обаче ще отварям пощата си и ще ти пиша! Градът ни е наръсен с интернет клубове и кафета, а мога да използувам и компютъра на сестра си. Само дано да успея да се добера до него от племенниците ми!
В краен случай можем да направим така: ще събирам писмата до теб в тетрадчицата си, с която от три години не се разделям и в която непрекъснато драскам по нещо. Като се върна в Мадрид, ще изпратя всичко наведнъж, ОК?
Целувки на теб и на твоя презокеански делфин Антонио /не ревнувай, моля те!/
%
Днес тръгвам, Светочка! Синчето ще ме чака на летището в София. Нямам търпение да си го гушна! На мама двадесет и една годишното бебче, което след три дни лети за Чикаго!
Изпратих книжките със стихове. Надявам се скоро да ги получите. И непременно ще ти изпращам всичко, което запиша през следващия месец, независимо на какъв език е! Зная, че ти ще ме разбереш!
МАЙ (В България)
(Прикачен файл)
Мойте първи впечатления:
край таксиметровата стоянка-
заведение до заведение
и банка до банка,
а по стълбовете за осветление-
некролог до некролог...
Да потънеш в недоумение:
Кой ,кога прави влог?
%
Кога и как мина цяла седмица?..Още ме наболява гърбът от прегръдката на моето бебче, което гони 1м 85!
%
Нека прекараме телефон и на село, майко! Колко време вече кукуваш сама тук, в този забравен от света двор?..
Разбрах, че няма да умираш в него, повтаряш това от десет години!
Жиците трябват на живите! Мъртвите си имат други начини на комуникация...
%
Някои хора у нас все още са твърдо убедени, че да си мил и внимателен е скучно занимание...
%
Най-широки сега са усмивките на онези мои бивши ученици, на които преди години най-често дърпах не искащите да ме чуят уши и неподатливите на превиване вратлета...
%
С приятелите осъмваме, без да можем да довършим започнатите разговори. С родната ми сестра още не сме намерили време да излезем да пием по едно кафе.
%
Какво ли прави сега Нейджъл в неговия мъглив Лондон?
Ами моята Светочка? Дали продължава среднощните чатове с невидимия романтичен азорски делфин? Само да се прибера в къщи и ще и изпратя всичко, което сега пиша тук!
Как го написах само!?! ” В къщи”...
Ех, Йордана, Йордана! Къде е истинският ти дом, душицо скиталческа?
Преди години се смеехме на д приказката на българина: той, когато е на работа, мисли за в къщи, а когато е в къщи, говори за работа.
Положението с нас, емигрантите, изглежда е аналогично: Когато сме там, всички мислим за Родината .Когато се върнем в Родината, говорим непрекъснато за „там”.
Интересно, обаче, защо ли на никого сега не му е до смях?
%
Повечето къщи в селото на майка ми пустеят,глухи и тъмни сред превзетите от буренака дворове. За сметка на това до гроба на баща ми е изникнал цял град от бели каменни кръстове...
Най-неочаквано погледът ми е привлечен от една кокетно варосана къщичка с дървен чардак и стрелкащи се над него лястовички. Противно на навиците си, пристъпвам къв каменния дувар и надничам над него. Поддържаният калдъръм и кладенецът с мократа кофа на него ме карат да се усмихна широко:
-Личи си духът тук!Браво на тези българи!
-Браво на англичаните, които я купиха миналото лято!-клати клава майка.-Че дядо Борис, Бог да го прости, както я беше подкарал с ракийката...
-Добре, че дойдоха тия, рижавите щураци!-щръква една шарена забрадка над съседния дувар.-Да ни изкупят буклуците, дето се търкаляха по таваните .Два скрина, от баба ми още останали, им дадох, легло дървено от свекърва ми, а за един счупен чекрък ме разцелуваха по двете бузи! Българско искаха, афтинтично,ето ви го, сина и снахата в града за вехтории не щат и да чуят, се вносно си обзаведоха...С парите, дето събрах, си докарах въглища за три зими занапред! Яд ме е само, че миналата година насякох маминия стан за подпалки! За него сигурно цял фризер щях да си зема!
%
-Това бъдещата съпруга ли е?
Отправям този въпрос по интернет на братовчед си, обнадеждена от цветната снимка на неговата ухилена физиономия, залепена до миловидното лице на черноока чуждоземка.
-Глупости!-гласи светкавичният писмен отговор на 37 годищния ерген.-Просто поредния роман с една ториска!
На времето този изтърсак в нашия род единствен от братовчедите не отваряше учебник, за което ядеше солидни порции пердах от отрудените си родители. Сега има собствен туристически комплекс в Банско.
„Ториска”, значи...
Защо се чудиш, Йордана? Момчето покрай многото ангажименти с туристките няма време да погледне неоновата табела над вратата на хотела си. А и защо ли му е да знае как се пише думичката „турист”? Само да бръкне в джоба, сто мераклии ще се появят , за да я напишат вместо него. В България сега безпарични интелектуалци колкото ти душа иска!
А може би точно това е искал да напише:тор. Какво е светът в очите на торния бръмбар ?..
%
Преди месец Илиана и Мариан имаха годишнина от сватбата. Събитие, което си заслужава да им гостувам и, макар и със закъснение, да пийна глътка десетгодишна ракия в тяхна чест. Отпускам се в старато кресло в малкия хол и а-ха- да задремя, загледана в пъргавата шетня на най-милата си приятелка.
Как го беше казал мъдрецът? »Ожени се, синко!Ако жена ти е добра, ти ще бъдеш щастлив, ако е лоша-ще станеш философ.» Прости ми за неточния цитат, татко Сократе!
Словата на мислителя гигант
преписах във модерен вариант
под тихата диктовка на сърцето:
«Налюбените, влюбени жени,
остават си щастливи в наши дни,
от другите израстват поетеси...»
И все пак, дали е вълшебна приказка да бъдеш вярна слугиня на мъж, който те почита като кралица?..
%
Предпоследен ден тук . Запазих си го за теб, мила моя стара градинкe!
%
Срещата и Раздялата са две сестри –близначки, в една утроба расли и в един час родени.
%
Прав си, съседе! Никога не съм ходила войник. Само, че твоето е било две години казарма, а аз съм вече девета година на фронта и никой не знае ще има ли край.
Между другото, моят край се беше видял още първата година! Така го бях закъсала, че...Добре, че врагът премина фронтовата линия и дойде да ме спаси и да ми излекува раните!
Да, прав си. Вече няма фронтова линия. Сега всички сме европейци/до вчера австралийци ли бяхме?../.Утре, като паднат и ограниченията на трудовия пазар, ще започнат да ни викат с телеграми да тръгнем натам!
Знам, че не вярваш на нито една моя дума...Ех, не си виновен ти! Да ти берат греховете тези гурбетчии, които , като върнат в родния край и започнат да разказват едни врели некипели за Рая зад граница...
%
Да, лесно ми е, сестричко!
Минем ли границата,на всички става толкова лесно, че да ни завиди човек!
%
Не ми трябват твоите компоти в Мадрид, майко!
Виж, черешата от двора бих сложила в чантата, така както е с гъсеничките и пчеличките! Само, че въведоха много строги мерки за личния багаж, няма да ми разрешат да я пренеса...
%
Дойде някоя майка с багажче за чедото в Мадрид, прибера го, дойде друга-как да я върнеш. На края, за да не плащам свръхбагаж, ще занеса за себе си само дисковете със снимките. Книгите не се броят, те са съставна част от малкия куфар.
Не , всичко друго мога да оставя, но тези плетени от домашна вълна терлици-не. Каквото ще да става, ще ги занеса на Нелина!
-Едните давам на теб, дете-каза ми вчера майка и, като ми ги донесе.-Обувай си ги зиме /каква зима в Испания, бе, майчице!/, да споменаваш мен и другата ми щерка, Катето.
-Не знаех, че Нели има сестра.
-Имаше, чедо...Приеха ни преди пет години за операция двечките едновременно, легло до легло сме лежали. Аз си бях стегнала багажа за оня свят, но ме върнаха. Взеха Катето. Нейното, дето рязаха, а не мойто, излезе злокачествено. Не минаха и пет месеца и я погребах... Скрих тогава от Нелито, поне нейния път да не объркам. Че тя тъкмо беше заминала и се печеше на най –големия огън. Нямаше ни разрешение, ни пари да си дойде...
%
Емиграцията е по-страшна и от радиацията! Цялото наше поколение, а покрай нас –и това на нашите родители, сме облъчени до мозъка на костите...
Дано да сме последните от тази верига! Дано!.
%
-Колко ми беше хубаво този месец!- гушвам се в майка си.-Стана сутрин, кафето и мекиците ми готово, докато се глезя в банята, леглото ми оправено...
-Не зная как ти е било на теб, дете,но да знаеш само на мен колко хубаво ми беше!..
%
Тръгвам, майчице! Тази прегръдка е от мен, а тази-от Дона, че тя три пъти ме помоли да го направя. Нали миналата година погреба и двамата родители за три дни, няма кой да плаче за нея тук. Но това няма да ти го казвам... Знам, че твоите сълзи и без това ще стигнат за всички дъщери –емигрантки по земята...
%
Тези две неща да бяха само,
пак си струваше да се завърна:
имаше на кой да казвам »мамо»,
а синчето мъжки ме прегърна...
%
Дните преброени отлетяха
като сън, накъсан и тревожен.
В джоба ми-билет «МАДРИД-БАРАХАС»
а до прага куфара е сложен.
Преди месец-пълен със пакети,
днес под ципа-диск със цветни снимки
с мъжката прегръдка на синчето,
с влажните очи на всички близки.
А в душата-всички тези мили
шумове, картини, аромати,
сред които тук съм се родила
и които пак ще ме изпратят
там, далеч, с родината в сърцето,
но без дом, без близки, без държава...
В гърлото горчи до смърт, което
е добре! Животът продължава!
© Петя Божилова All rights reserved.
Интересно разказваш, Петя!
Поздрави!