Амулет
http://www.youtube.com/watch?v=ITvrZoJmwcM
Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащата на баща му. Пазеше рода и привличаше като магнит жените.
Влезе в аудиторията и седна до прозореца. Погледна часовника - точно навреме за лекция. Когато се чудеше какво да следва, баща му отсече - психология. Ти си красив, глупавите жени ще дават хилядарки да си говорят с теб. И Коста се съгласи. Искаше само да се махне от малкото албанско градче. На всяка цена.
Усещаше погледите на жените в залата. Сякаш искаха да го изядат в някое тайно ъгълче на душата си. Има да чакате, кисело си помисли той. Рускинята снощи събра полицията пред общежитието. Решила да изкатери по водосточната тръба двата етажа, за да влезе при него в стаята. Жените бяха луди за качествен секс. И някои се подлагаха на унижения, за да си го получат. Стига толкова. Повдигаше му се от мисълта за секс. В момента. Може би заради махмурлука от снощи. В София можеше да се къпе в алкохол и Коста го правеше с удоволствие. Докосна амулета на врата си. Напипа малката капсула и споменът за побелялата глава на дядо му го накара да се усмихне. Една от последните истории, които му разказа, бе за ветровете, които се влюбили в Балканската душа и завидели на Ангела, който я топлел в ръцете си. Грабнали я от него и я разкъсали на хиляди парченца. Но когато ангелът запявал своята тъжна любовна песен, ветровете заспивали и балканската душа ставала цяла отново, докато трае песента и ангелът я излекува с прегръдка. После безжалостно ветровете пак я понасяли някъде, до следващата песен и следващата глътка любов.
Видя я как влиза в залата и неволно се засмя. Мислеше, че в Албания жените са малко консервативни, но това минаваше всякаква граница. Дълга черна рокля, коси, забулени с шал, никакъв грим, дори без усмивка. Облегна се на стола предизвикателно и прокара ръка по косата си. Нула внимание. Сякаш беше невидима сянка. Или призрачен дух.
Първите изречения го накараха да се разсъни от изненада. Или той беше объркал аудиторията, или тя. Говореше за Душата като проекция на Бога и състояние на позитивната генерирана енергия в тялото през родовата памет... Нищо не разбираше, а по изражението на останалите съдеше, че и те бяха в същото положение.
Почука с химикал по банката и привлече погледа й. Усмихна се чаровно:
- Сигурна ли сте, че трябва да четете вашата лекция тук? И че е по психология?
Лицето й леко пребледня.
- Имам лекция по богословие в аудитория 72.
Коста се наклони и пое листчето с указания, което тя му подаде. Между стрелките и буквите би могъл да се оправи шофьор на такси, но не и жена, ако стъпва за първи път в прелестните чупнати коридори на Алма матер.
- Ще ви заведа до вашата зала - кавалерски предложи той. И усети кривите усмивки на всички мъже в залата. Жената с дългата рокля и малкия кръст на гърдите бе омагьосващо привлекателна.
- Майната ви - отговори им в същия дух наум.
Вървяха по коридора и тя нещо му обясняваше. За Рим, за католиците и православните, за баба си, католичката, и дядо си, православният, за религията и влиянието й върху човешката същност. Коста слушаше разсеяно.
- Не разбирам нищо от това, което ми казваш. Аз съм мюсюлманин. Албанец.
- Невъзможно – погледна го право в очите тя. - Говориш без грамче акцент.
- Упражнявам си много усърдно езика - намигна й по очарователен начин той.
Тя го погледна изнанадано, но не каза и дума. Не се изчерви, не се възмути. Просто не каза нищо.
- Най-после една, която не играе театър - помисли си Албанеца.
Не я покани на кафе. Но не я забрави на другия час. Пеперудките пърхаха около мургавия красавец, но той не престана да мисли за православната католичка или каквато там беше. Незнайно защо, му напомняше разкъсаната от ветровете балканска душа, за която говореше дядо му.
Зимата беше в своята жестока красота, февруари беше сковал всичко и Коста едва стъпваше по снега. Автобус 280 не беше идвал поне половин час и той се чудеше как ще стигне Университета. Беше му студено и пусто в душата, ветровете бяха отвяли последните илюзии за приятелство с която и да било жена. Всички до една искаха само секс и нищичко друго. Говореха за любов и чувства, а разпитваха какво има баща му в Албания. Гледаше си обувките и се чудеше как ще изкара до вечерта, когато съгледа късчето черна рокля. Любопитството го накара да погледне нагоре. „Православната католичка” стоеше с тъничко черно палто, без ръкавици и пръстите й приличаха на ледени малки висулки. Приближи се до нея, разкопча якето си и ниско й изръмжа:
- Пъхвай ръцете на топло, ако не искаш да си ги видиш отрязани.
Тя пак нищо не каза, само се сгуши като изгубена до гърдите му. Коста стоеше и не помръдваше, почувствал изведнъж нещо различно, неусещано с никоя друга жена. Мирис на бял олеандър. Върна се в детството и градината на баба си Лаура. Усети нежност, но не я дръпна към себе си. Харесваше му да усеща студа.
Едва вечерта усети, че го тресе. Нямаше сили да мръдне. Съквартирантите го погледнаха, но после се изнизаха някъде и Коста остана сам. Привиждаха му се ярки цветя и нейното лице между тях. Искаше да извика, но тя не го чуваше. Искаше да й махне с ръка, но пръстите му висяха като отсечени. Отпусна се и затвори очи. Усети топли сладки ръце да сменят мокрите завивки под него. Усещаше оня неуловим мирис на бял олеандър. Ратваряше се в нейния мирис, летеше в магията на докосването и не знаеше кой е, къде е.
Отвори очи безсилен. Тя беше там, свита на стола като дете и разговаряше с домакина на блока.
- Добре дошъл, пътешественико - прошепна тя и допря хладна ръка до челото му.
Коста поледна недоумяващо.
- Срещнах приятелите ти снощи, дойдох да те видя как си. – После нерешително го попита - Откъде е този амулет, мюсюлманино?
- От бащата на бащата на моя баща. Предава се от мъж на мъж в рода ни. Свещен е. Пази от смърт и нещастия.
- Няма съмнение, че е свещен. В него има пръст от далечен Йерусалим. Имам същата капсула на врата, предава се от жена на жена на жена в рода. Пази от смърт и нещастия.
Коста сбърчи лице в гневна гримаса.
- Глупости. В капсулата има пръст от Мека, свещеното място за мюсюлманите.
Тя го погледна така, сякаш беше казал нещо престъпно.
- Би ли свалил амулета за малко?
Той неохотно отвърза кожената малка торбичка. Тя свали нейната и очите им се гледаха втренчено. Извадиха малките стъклени капсули. Абсолютно еднакви - на форма и цвят, с еднакво количество пръст в двете.
Мълчаха. Беше кристално ясно за двамата. Пак се погледнаха.
- Какво ще правим сега? - попита го тя.
Той се повдигна на лакти и сложи внимателно капсулата пак в амулета.
- Това, което е правил бащата на моя баща и баща ми. Ще я предам на сина си, да бъде предадена на сина му, да пази рода. А ти ?
- Ще постъпя както е правила бабата на бабата на моята баба. Ще бъде предадена на следващата наследница на рода.
Тя взе своята капсула и я пъхна в малката торбичка. Коста протегна ръка и нежно я върза на врата й. Спомни си ветровете и разкъсаната балканска душа. Защо искаха да ги направят различни, когато всъщност са парченца от нея, еднакви като трохичките пръст в амулетите на врата?
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотен разкавач си!В твоите разкази има много красота - наред с философия , поезия и реализъм!Не спирай да пишеш!Талантлива си!
-
Благодаря ти, Антонела! Посланията са истински само тогава, когато достигат до сърцата на хората!
Поздрави!
-
Много увлекатено разказваш. И има чудесно послание,както и в другите ти разкази. Радвам се ,че те открих, Илияна!!!
-
Благодаря ти ! Много е хубаво, когато посланията достигат до сърцата на хората, които четат малките ми истории!
Поздрави! -
Знаеш ли, много съм доволна, че посланието стига до читатели от всички възрасти и им харесва. Много е лесно да се сложат граници. Но е и лесно да се махат. Ако го искаме. Поздрави и усмивки за теб!
-
Харесах. От онези разкази, с, как се казваше... послание :/
-
Ани и Дари, благодаря, момичета! Дано съм жива и здрава да довърша сборника, защото го правя с много любов! Ще ви поканя на представянето! Поздрави! И усмивки!
-
Прочетох на един дъх разказа ти!
Много е увлекателен и също много ми хареса !
(6) !!!! -
Много хубав разказ, чудесно написан, мъдър... абе страхотна си!
-
Петя, и аз се замислям, когато пиша за простичките неща, които правят живота ни смислен. Благодаря ти, че и ти се замисляш за същото. за мен е радост да разбера, че още четеш моите малки истории.
Поздрави и усмивки ! -
Замисляш!
Ох, само как замисляш...
Потъвам в разказите ти, докато чета!
Много си добра!
Поздравления, Или! -
Ето това са въпросчета, на които всички ние знаем отговора.Мариана, по-лесно е да бъдем еднакви, отколкото различни. Подобни мисли били "вредни", според някои. А според мен са хубави.
Поздрави и усмивки!
Сега видях и колажа! Чудесен е ! Направо си ми хареса като корица на сборника! -
"...разкъсаната балканска душа..."
"Защо искаха да ги направят различни..."
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=75494 -
Благодаря! Хубав ден и на теб! Чакам нови разкази да прочета и от теб.
Поздрави! -
Благодаря ти, Мария! Една жена може да усети премълчаните неща в разказа.
Севи, благодаря ти! Знаеш колко ме измъчи историята, как седмица се опитвах да намеря пътя към двамата герои и сега съм радостна, че успях да ги намеря и те да се намерят!
Поздрави и на двамата! И усмивки, и прегръдки ! -
Ина, отново много вълнуващ и силен разказ! Поздравления!
-
Ивана, за мен бе удоволствие да установя, че отново моята история ти е харесала и че отново си я приела с отворено сърце.
Поздрави! -
"...безжалостно ветровете пак я понасяли някъде, до следващата песен и следващата глътка любов." Балканската душа...
За мен беше удоволствие да прочета поредната, увлекателно написана от теб история! -
Благодаря, Петър!Усещането да пишеш красива история също е удоволствие, особено когато се базира на реална случка. Поздрави и от мен!!!
-
Страхотно е. Много приятна за четене романтична история
-
Благодаря, Идоменей!Радвам се, че разказът се харесва. И за мен писането му беше като пътуване. А дали е като притча, не мога сама да преценя.
Петя, благодарности! Пътуването към човешката същност винаги е голямо предизвикателство.
Хубава вечер желая и на двамата!
Поздрави и усмивки! -
Вълнуващо и интересно като пътешествие през човешката душа и сърце...
-
Интересно и актуално, като притча е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
