АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява.
- Слушай , чедо !- нареждаше майка й - Стопиха се всички надежди, че баща ти ще се върне от гурбета. А и братята ти са окъсани и гладни … Поне ти да отидеш на хубаво място и да не те мисля… А и чорбаджията обеща , че ще вземе единият ти брат в дюкяна, а другия - за конете ще помага като ратай. Гладът, чедо, ще ни умори… Виждаш как е…
Ана стоеше и мълчеше. Буца беше стегнала гърлото и. Една сълзица се отрони от черното и оче и се търкулна по скулата. Сърцето и бие за Момчил… Как ще му каже?
Такава безизходица я беше обхванала… Какво да прави? Иска- не иска - ще става булка на Нико…
****** *********** *********************
Мина сватбата през пролетта , после лятото, есента и зима се е задала. Всичко е побеляло навън. Мразът пронизва нощта. К ...