Ана
АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява.
- Слушай , чедо !- нареждаше майка й - Стопиха се всички надежди, че баща ти ще се върне от гурбета. А и братята ти са окъсани и гладни … Поне ти да отидеш на хубаво място и да не те мисля… А и чорбаджията обеща , че ще вземе единият ти брат в дюкяна, а другия - за конете ще помага като ратай. Гладът, чедо, ще ни умори… Виждаш как е…
Ана стоеше и мълчеше. Буца беше стегнала гърлото и. Една сълзица се отрони от черното и оче и се търкулна по скулата. Сърцето и бие за Момчил… Как ще му каже?
Такава безизходица я беше обхванала… Какво да прави? Иска- не иска - ще става булка на Нико…
****** *********** *********************
Мина сватбата през пролетта , после лятото, есента и зима се е задала. Всичко е побеляло навън. Мразът пронизва нощта. Коминът на дюкяна пуши. Селяните са се свряли на топло около масите. В дюкяна на Нико мъждукат газените лампи. Окъдено е, пушат мъжете, надигат павурчетата с ракия и си хортуват сладки приказки.
Момчил е навел глава и дави мъката си с ракия. Мълчи и отпива пак. Никой не го закача, щото е кибретлия и пали за най-малкото. Зад гърба му мъжете си шушукат приглушено. Момчил е снажен, хубав, работлив - ама с една риза на гърба му-дето се вика… и късмет няма…
Днес се чу в селото, че Ана е родила момче на чорбаджията.
Момчил мълчи, преглъща лютата ракия, клати с глава и си мисли - Ана, Ана - защо не роди на мен това детенце , Ана…
Сълзи го давят... Поглежда настрани, засрамен… мъж е, но му е мъчно… много му е мъчно...
