АНА                  

                Ана тръсна глава в знак на неодобрение.

           Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?

              Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .

            Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса  и я подлудява.

                          - Слушай , чедо !- нареждаше майка й - Стопиха се всички надежди, че баща ти ще се върне от гурбета. А и братята ти са окъсани и гладни … Поне ти да отидеш на хубаво място и да не те мисля… А и чорбаджията обеща , че ще вземе единият ти брат в дюкяна, а другия - за конете ще помага като ратай. Гладът, чедо, ще ни умори… Виждаш как е…

                 Ана стоеше и мълчеше. Буца беше стегнала гърлото и. Една сълзица се отрони от черното и оче и се търкулна по скулата. Сърцето и бие за Момчил… Как ще му каже?

                   Такава безизходица я беше обхванала… Какво да прави? Иска- не иска - ще става булка на Нико…

                                           ****** *********** *********************

                        Мина  сватбата през пролетта , после лятото, есента и зима се е задала. Всичко е побеляло навън. Мразът пронизва нощта. Коминът на дюкяна пуши. Селяните са се свряли на топло около масите. В дюкяна на Нико мъждукат газените лампи.  Окъдено е, пушат мъжете, надигат павурчетата с ракия и си хортуват сладки приказки.

                    Момчил е навел глава и дави мъката си с ракия. Мълчи и отпива пак. Никой не го закача, щото е кибретлия и пали за най-малкото. Зад гърба му мъжете си шушукат приглушено. Момчил е снажен, хубав, работлив - ама с една риза на гърба му-дето се вика… и късмет няма…

                                    Днес се чу в селото, че Ана е родила момче на чорбаджията.

                     Момчил мълчи, преглъща лютата ракия, клати с глава и си мисли - Ана, Ана - защо не роди на мен това детенце , Ана…

                                Сълзи го давят...   Поглежда настрани, засрамен… мъж е, но му е мъчно…  много му е мъчно...