2123 г.
След тежък работен ден Х23Т12 се отпусна в зарядната станция и започва да си прави анализ на днешните клиенти, които обслужи във виртуалния бар. Трима от тях му направиха силно впечатление. Във виртуалното съзнание на стария ИИ се прожектира първия клиент, който си заслужаваше да прегледа - Владимир Смирнев. Човек на средна възраст тридесет и пет годишен доцент от БАН. Аватара му, с който влезе в системата седна свито и скромно на виртуалния бар-стол. Подпря се с лакти и учтиво изчака ИИ-барманът да приключи разговора с аватара на руса млада девойка. След което си поръча отлежала десет години смокинена ракия и чаша ледникова вода от северния полюс. Бармана му наля във виртуалните чаши, а напитковия телепорт му телепортира напитките директно вкъщи. Говориха си надълго и на широко за квантова физика, за изкуството на Рембранд, и накрая след третото питие за поезията на Пеньо Пенев. Разговора се бе харесал на старата мислеща машина. Но бе прекъснат нагло от втория човек направил м ...