Някакъв, самообявил се за академик, наричан галено Акото, показа за сетен път полуграмотността си и въпиющото си личностно нищожество.

Ще кажете – ама как академик ще е полуграмотен?

Че не го казвам аз - той го демонстрира.

Съчетавайки в едно образите на бай Ганьо и Андрешко. „Бай Ганьо“ може да е чел. Или поне гледал сериала ПО сборника. Или барем слушал вицове.

А най-вече виждайки политиканите около си.

Сам той не е достигнал до бай Ганьо. Най-много Гуньо адвокатина.

Но „Андрешко“ не е чел!

Както не са го чели и всички, говорещи злобно и агресивно против „андрешкоовщината“…

Най-напред – никъде – ама никъде! – Елин Пелин не споменава за лошо отношение на младия селянин към държавата. Нито дума Андрешко да не си е плащал данъците – нали иначе съдия-изпълнителят, тръгнал да гони Станой, щеше и Андрешко да търси?

Така че Андрешко е добър данъкоплатец…

Едно уточнение. Държавата е система, която е създадена да служи на хората. Слуга!

Не хората на държавата…

А как е в България тогава и сега? Гражданите плащат данъци, издържат държавната система /практически днес ПЛАЩАМЕ над 75% от доходите си като всякакви налози!/, а насреща…

Нищо!

Ред и сигурност? Излезте по тъмните улици вечер…

Спокоен живот?

Само край селищата, под паметната плоча.

Здравеопазване, образование, труд…

Имаме право на това – но да имаш право не означава, че имаш реално обещаваното…

А по времето на Андрешко /и моята младост/ държавата иска гражданите да я защитават в армията.

И от данъците на хората заплати получават тия като съдия-изпълнителя. Човекът в дебелия кожух, с вълча яка и нрав…

Станой е обикновен селянин. Разчитащ на труда си, намиращ успокоение единствено в чашката. Некрасиво живеещ – ще кажат либералните обратни. Ни чете Киркегор, ни ръкопляска на холивудските бози, ни облича модерни сетрета…

Обаче – укрива от държавата данъците!

Данък – тоест, това, което някой смята за дължимо от чуждия труд и живот. Един работи – двама го дебнат и прибират част, ако ли не и всичко, от изработеното…

Ето, за него, за Станой, Андрешко пискува конфликт с държавата и хранениците й с вълчи яки и зъби.

При това добре разбира, че той не може да спечели този конфликт. Тая нощ Станой ще укрие житцето, но догодина…

А самият Андрешко рискува – държавата има злоба, сила и постоянство в престъпната си дейност.

Но го прави, защото е ЧОВЕК!

И добре знае Божието: ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ!

Държавата не е негов ближен. Тя е – отново напомням – система. Системата не е човек, душа няма, има само алчен разум.

Акото и останалата псевдоинтелектуална паплач ругае Андрешко. Не се сеща за Станой. Защото Станой е нормален българин – и той се опитва да измами държавата. За себе си.

Но Андрешко е вреден пример. Той живее и действа по християнски, поставя човешкото над държавното, намира начин да надделее над чиновниците и античовешките закони.

Лош пример!

Започващ от избора – да се подчини ли на силата и измамата, или да започне неравна борба с тях. Заради човешкото…

Андрешко е направил своя избор – по човешките неписани и Божиите писани закони…

И никакви Акота не могат да измърсят образа на добрия българин…

Де повече Андрешковци – щяха да са по-малко нищожествата и бандитите.

Но…

Държавата – в лицето на политикани и други шарлатани, е започнала борба с Андрешк Младият беден селянин е по-опасен с примера си от всякакви изкуствени философии и внушения, от полиция и чиновници, от псевдофилософстващи дрънкащи глави и обикновени глупаци с фанфаронски титли.

Затова – акота се опитват всякак и всякога да оплескат андрешковщината.

Защото ги е страх…