АРЕСТАНТ Т.О.

(едноминутна пиеса)

Действащи лица:

Комисар Д.

Инспектор М.

Арестант Т.О.

Място на действието: Стая за разпит на н-ското РПУ в град К.

Тъмна сцена. Прожектор осветява Арестант Т.О., завързан на стол по средата на сцената. Постепенно светлините се запалват (но в стаята си остава достатъчно мрачно). Виждаме инспектор М. с навити ръкави, надвесен над него. Също и голяма маса с лампа върху нея. От другата страна на масата седи безучастно комисар Д. във видимо лошо настроение. Зад него се вижда голямо мътно огледало.

От време на време Инспектор М. удря с опакото на ръката си Арестант Т.О., който стене тихо.

Комисар Д. (глух началнически глас)

По-леко, инспектор. Не влагай толкова страст.

Инспектор М.

По всичко личи, че ни чака дълга нощ. Аз няма закъде да бързам. В къщи е по-тъжно и студено от тук. (удря отново арестанта)

Комисар Д.

Този зъб ме побърква. Ох! (хваща се за бузата)

Инспектор М.

Вашата е лесна, комисаре. Зъболекарят с вълшебните клещи ще ви реши проблема. Аз да му мисля. Казвай кой беше с теб! (повишава тон и се надвесва заплашително с вдигната ръка. Арестант Т.О. инстинктивно понечва да се предпази, но е вързан и не може да мърда)

Комисар Д.

Представи си, че тупаш килим. Ритмични удари без чувства. Трябва да се изтупа прахта, нали...? А той ще си каже, всичко ще си каже. И с кого е бил ще си каже, и коя е чукал ще си каже и какво са задигнали ще си каже. Само да не ме болеше проклетият зъб.

Инспектор М.

Къде скрихте откраднатото!? Къде беше снощи в 23:30? Казвай, куче! (удря Арестант Т.О. по слабините. Арестант Т.О. се превива от болка и изстенва силно.)

Инспектор М.

Да им се не начуди човек. Какво толкова имат да крият!? Мене ако така ме биеха, отдавна да съм си казал и вкуса на майчиното мляко, а тия жалки обирджии мълчат като комунист на разпит!

Комисар Д.

Даа... Не човек, а желязо! Скарахте ли се?

Инспектор М. поглежда учудено към комисар Д.

Инспектор М.

Кой!? Със жена ми ли? Не питайте. Идваше ми да я удуша, а сега съжалявам. От седмица не се е прибирала.

Комисар Д.

Всички правим грешки. Не бой се, ще се прибере. Всички се прибират. Само зъбите си отиват. Иди да ми вземеш едно кафе. С много захар и без мляко. (става и завърта ръкавите си). Аз ще го поема. Гълъбчето ми!

Инспектор М. напуска стаята, а Комисар Д. бавно заобикаля масата. Спира пред Арестант Т.О. и вади пакет цигари от сакото си. Запалва една, без да бърза и пуска голям облак дим в лицето на арестанта.

Комисар Д.

И двамата знаем, че си бил ти. И двамата знаем, че имаш съучастник. И двамата знаем, че момичето ви е чакало в колата, докато вие разбивате касата. И двамата знаем, че е само въпрос на време да си кажеш всичко! Защо още упорстваш?

Комисар Д. всмуква дълбоко от цигарата и пуска още един гъст облак дим в изкривеното от болка лице на Арестант Т.О.

Комисар Д.

Искаш ли още да я чукаш? А? Искаш ли още да стене под теб, докато ти бавно проникваш в нея? Или искаш да ти носи две седмици цигари в пандиза и след това да ú се изредят всичките ти жалки приятели? Казвай, искаш ли, защото зъбът почва адски да ме боли и току виж съм направил нещо необмислено!

Арестант Т.О. гледа ужасено Комисар Д., сякаш вижда сатаната. В тоя момент в стаята с пластмасова чашка влиза Инспектор М. Подава я угоднически на Комисар Д.

Инспектор М.

Само трябва да разбъркате захарта. И почакайте да изстине заради зъба. Пропя ли пиленцето, или иска още бой?

Комисар Д.

Почти е готов. Мамка му и зъб!

Взима чашата с кафе и се връща бавно на мястото си зад масата сред облаци от цигарен дим. Прожекторите бавно угасват. Остава осветен само Инспектор М., който започва бавно и ритмично да налага завързания Арестант Т.О.

Инспектор М. (с поучителен тон)

Ако знаеш само колко съм нервен, веднага ще проговориш. Жена ми не се е връщала от седем дни в къщи, а изяде само един шамар. Но ти ще си го отнесеш, да знаеш! Съветвам те веднага да ни кажеш кой беше с теб? Къде скрихте парите? Кой ви каза къде се намира проклетата каса? (ударите стават все по-чести, а гласът на Инспектор М. постепенно се увеличава)

Комисар Д.

Спокойно, инспекторе, не искаме да го убием, нали! Тя ще се върне, обещавам ти, ще видиш.

Инспектор М. (гневно)

По дяволите да върви, проклетата кучка. Хич да не ми се мярка пред очите. Ще я убия, само да ми падне! Ще я убия, Бога ми!

Инспектор М. сяда на един стол встрани и хваща с ръце лицето си. Прожекторът осветява само клетия Арестант Т.О.

След кратко мълчание.

Арестант Т.О. (със стенещ глас)

Спрете, за Бога! Не ме бийте повече. Нито съм зъболекар, нито отговарям за избягали жени! Та аз съм само един проклет, обикновен КРАДЕЦ! Да ме убиете ли искате!? Добре, убийте ме, но това не ще ви излекува зъба, нито ще върне жена ви.

Комисар Д. и Инспектор М. мълчаливо се втренчват в Арестант Т.О.

Арестант Т.О.(плачейки)

Да! Откраднах! Откраднах не от глад, не от клептомания, не. Откраднах, за да я заведа на проклетото пътешествие. (продължава да плаче) Откраднах, защото я обичам, Боже... По-добре ме убийте, отколкото да я загубя!

Светлините бавно угасват.

2010©АТЕИСТ ГРЕШНИКОВ