Архангели

Уредът до леглото му писукаше равномерно, но той усещаше, че животът го напуска.
Големият часовник на стената отсреща  безмилостно отмерваше оставащите секунди дихание.
Премрежил очи, имаше чувството, че стрелките се сливат и в тях започва да различава два образа.
-    Занули го, че ни чака и друга работа – каза единият.
-    Винаги си бил придирчив, Рафаиле. Вместо да помогнеш на човека,  ме караш да съкратя и малкото му оставащо време.
-    Ако зависеше от мен, човечество нямаше да има, но волята на Татко е закон!
-    Знам, знам.
-    Как така да ме занули? – изхриптя умиращият.
-    Ти ни чуваш?
-    Как така да ме занули? – повтори въпросът.
-    Михаиле, кажи му. Така или иначе след  10-на минути за него няма да има значение. Нека преди смъртта научи истината.
Михаил изгледа строго брат си, но последният направи пренебрежителна физиономия, извади от джоба си кутия цигари и запали една.
-    Хайде, давай, не се излагай. Докато изпуша една цигара, всичко ще е свършило.
Знаеше, че няма да излезе на глава с брат си, а освен това нямаше никакво значение, че ще разкрие тайната.
-    Добре, така да бъде – рече главният архангел. – Аз съм Михаил - Душевадеца, а това е брат ми – Рафаил – Лечителя. Както виждаш, не е особено заинтересован  от  болестта ти, въпреки че може да те излекува, дори да те подмлади, а ме караше да те убия. Физическото ти тяло, разбира се. Душата ще я зануля.
-    Как така ще я занулиш? – потрети човекът и изплака.
-    Цялата информация за изминалия ти живот ще изчезне. Ще я отърва от товара му, за да може да влезе чиста в новородено, докато дойде моментът да я зануля и от него. И така до безкрай. Или докато Татко не реши да ви затрие.
-    Но аз не искам да ме зануляваш! През целия си живот съм бил вярващ, въпреки несгодите, които ме съпътстваха. Въпреки всичко, аз не спрях да вярвам в Бог! Това ли заслужавам? Какво съм за Него – един хард диск, който просто ще форматира и на когото ще инсталира нова операционна система?
-    Нещо такова.
-    Значи вярата ми е била напразна?
-    Чакай малко! Да не мислиш, че на мен ми е приятно да се занимавам с такива като теб? И то от хиляди години! Освен това, кой ти каза, че вярата в Татко ще попречи на зануляването?
-    Божието слово – Библията!
-    Ето го, и  този започна – каза Рафаил,  взрян в догарящата цигара. – Библията  не е словото на Татко, а на брат ни Сатанаил. Винаги е бил драматург по душа, и взе че създаде цялата история, на която се връзвате. Освен това вече е време.
-    Боже, помогни ми! Аз халюцинирам. Това не може да са ангели, това са изроди! Боже, къде си? Спаси ме!
Михаил се надвеси над него и протегна ръка към гърдите му.  
Миг преди да докосне тялото, нечия друга ръка го спря.
-    Момчета, идете да си играете на друго място.
Щракна с пръсти и двата смаяни архангела изчезнаха в синкав дим.
-    След като така сърдечно ми се помоли, нямаше да как да ти откажа – смигна новодошлият.
-    Благодаря ти, Исусе!
-    Когато съм в настроение, може и Исус да ме наричаш, но принципно държа на истинското си име.
-    А то е?
-    Сатанаил.
-    Боже….
-    Е, може и така – ухили се големият брат, след което хвана челото му с две ръце.
Старецът почувства мощен прилив на сила, която завладява цялото му тяло. Зрението му се изостряше и видя как съсухрената кожа на ръцете възвръща младежкия си вид.
-    Ставай, имам големи планове за теб.

/следва продължение/