Аритмия на мисълта...

От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или поне така ни учат.
Единствената сигурност е в рефлексите, природата... И стихиите.
А колко е трудно да заспиш, без да се залъжеш, нормализирайки аритмията на мисълта.
И всяка вечер затваряш очи с една и съща песен в главата ти, тананикайки си я в тъмното и звучащ зловещо дори на самия себе си.
Може би е от цвета, но черешовото дърво на гардероба изкушаващо привлича страха, избухващ в тялото ми, и отнася някой друг ритник, възползвайки се от спокойствието ми в дадени части от секундата, през които не усещам болка. Да, това е моята истерия.
Лягам, задушавайки лицето си във възглавницата, дишайки чрез викове и заглушени сълзи.
И всичко това с мисли в главата. Неоправдани шибани съмнения, непреодолими за мига, защото еуфорията не ми дава възможност да мисля трезво...
Гласът му бушува в главата ми и мелодията, която тананикам, го забива право в тези гадни мисли. Песента ми вдъхва спомени... мелодиката е толкова перфектна, че не може да обърка нито една моя представа и картина в съзнанието. Идеалният глас, неговият. Думите, думи, които дори не са свързани с мен, преплитат значението си и изкарват всичко. Усещам движенията му, докато емпетройката тече и виждам погледа му. В същата онази тъмнина, в която до преди малко крещях. На същото това място, в което, преди да го срещна, го желаех. Сега не мога да го пусна. На това място, където вечно ще имам нужда да бъда поддържана от любовта му и да заспивам без страх.
Що за стихия е това? Енергия, разтърсващи емоции, необяснима прямост и безскрупулност.
Това е стихията, в чиито ръце бих си изкарала и сълзите, и радостта, а той просто ще ме стисне силно. Това е причината за всяко шибано чувство. И някак си, няма начин да не умирам в прегръдките му. От това имам нужда... Безумен, вглъбен, уверен, безчувствен, ироничен, горделив тъпанар.
Безкрайно романтичен, безрайно обичащ, нестандартен, различен, по свой начин мой...
От това имам нужда...
Седнах и си починах. Истерията е изморителна.
... виках толкова силно, а го открих най-близко...
В аритмията на мислите си, най-близко до сърцето.