Аромат на нея

Аромат на нея

Нещото, което ти никога не би объркал, защото усещайки го, дори случайно, винаги ти напомня на нея... Нещото, което така властно умее да те обгърне в сладострастно опиянение, нашепващо спомени от миналото... Това, за което копнееш постоянно... отново да го усещаш – нейния парфюм. Нищо особено за други, но болезнено хубав опиат за теб, нали?! Знам, че не си го забравил; и нея не си! Тя е онази, която беше до теб винаги, дори и да твърдеше, че нямаш нужда от нея. Приемаше я просто за даденост... и все пак тя беше там. Тя е онази, дето сутрин ти приготвяше пържени филийки за закуска, помниш ли?! Не би забравил вкусът на нейните пържени филийки; не би и парфюма и. Още виждаш усмивката, с която ти ги поднасяше; вълнението дали ще ти харесат и страха, да не би отново да я смъмриш. А ти винаги го правеше... Кой знае защо! Може би, защото ти допадаше това, че тя рядко смееше да ти се противопостави, не от слабост, а от разсъдливост, и се възползваше, за да упражниш своето така неприемливо и не на място поведение. И все пак филиите бяха страшно вкусни!

А сега си представи лицето и натъжено, когато те изпращаше за работа, махайки ти след колата за довиждане, а ти дори не поглеждаше в огледалото за обратно виждане, но цял ден те съпътстваше парфюмът и, попил в дрехите ти след беглата целувка на вратата. Всичко това нахлу изведнъж в главата ти, само заради случайно доловен аромат; нейния аромат! Толкова много епизоди от миналото, толкова много чувства намериха място в съзнанието ти само за секунди. Образът и е пред очите ти: тя е горда, силна и толкова красива! Истинска жена! Тя вярваше в успешното изграждане на общото ви бъдеще, въпреки че забелязваше всички „пропуски” във взаимоотношенията ви и отношението ти към нея... Но тя все пак обичаше... Защото истинската жена обича истински!

Смела е. Ти не си ни най-малко; ти си слаб. Превърна се в поредния глупак, който предпочете да се откаже, вместо да се бори. И сам казваш, че ти си го избрал.Ти избра свободата пред обичта и – тогава недей да виниш спомените. Не се чуди защо дори помниш уханието на парфюма и. Защото трябва! Защото е нужно, за да разбереш самия себе си; миналото си. 

...