Беше краят на юни, когато дните са най-дълги, но чувстваш, че минават най-бързо. Целият ми ден измина в досадно опаковане на багаж и последващото изтощително пътуване към дома. Въпреки това, искрено исках да се махна от мястото, където пребивавах, не заради самото място, а заради обстоятелствата. Пътуването поднася тази възможност – да разнообразиш процеса на събитията чрез изминаване на разстояние. Уви, в момента, в който минах табелата на родния си град, исках да замина отново. Тогава ми се обади приятел, който каза, че наскоро взел къща в едно близко село. Не го разпитах за условия, не се двоумях и тръгнах към тази къща, която никога не бях виждал. Дори нямах търпение да стигна и да разсея още мътните остатъци, плуващи в умореното ми съзнание след пътуването. Да се отделя от средата, към която бях привикнал, да се изключа от действителността, която точно към този момент ме отблъскваше.
Къщата беше близо до входа на селото, още в първата пресечна уличка след водостока, идващ от близк ...