След този ден Ави спа като къпана. Това чувсто се засили още повече, най-сетне след толкова дълго време тя отново го видя. Всичко отново й се струваше по-хубаво, даже се държеше към Марк по-добре от очакваното. Той поиска от нея десет лева назаем, а тя му каза:
-Вземи двайсет ако искаш и ми ги върни когато можеш.
Обикновенно тя щеше да му ги даде за определен срок от време, определено от нея.
Марк се учуди:
-Хей ти да не си болна, имаш ли температура?
-Не, братко, нямам, просто ги вземи и се махай!
-Ок, ок, просто се държиш много странно!
На другия ден тя беше готова още от сутринта, някъде към осем часа. Като си оправяше багажа, събуди Марк, той сънен я попита какво прави и защо е станала толкова рано. Тя му обясни, че ще ходи на плаж и, че не й се спи вече. А още по-необичайно беше Ави да стане сутринта рано, това просто бе невъзможно, затова Марк и каза:
-Ти май си откачила.
Към един часа трите приятелки отидоха на плажа. Свен беше там. Ел каза на Ави:
-Хайде, какво чакаш, отивай при него?
-Не, по-добре да го извикам при нас, така ще се чувствам по-добре.
Тя му махна за зрдасти и го извика, той дойде и тя му каза:
-Ако искаш ела при нас да си говорим!
Той кимна с глава и каза, че ще дойде след десет минути някъде. Тя го чакаше, времето си минаваше, но той така и не дойде. Ави беше много отчаяна, нещо сякаш я задушаваше, правеше му намеци, гледаше го, но никакъв резултат. Искаше да потъне в дън земя, беше и много гадно. Дейна и Ел я гледаха и разбираха какво става, но не знаеха какво да сторят. Единственото нещо, което можеха да направят бе, да й предложат да се пребират, понеже не можеха да я виждат как страда. Когато си тръгваха, той дори не й махна за "чао", това още повече я натъжи и не можеше да си обясни защо постъпва така с нея. Та тя го чакаше цяла година и накрая... Дейна и предложи да му напише на едно листче чувствата, които изпитва към него, понеже не и достигаше смелост да му ги каже лично. Ави се съгласи. Като се прибра тя постоянно мислеше какво да му напише и се сети за една песен, която се казва “Любов от пръв поглед”. Текстът напълно отговаряше на нейните чувства. Тя взе лист и химикал и го написа красиво:
“Надявам се, че не те безпокоя,
защото гледаш право напред.
Не искам да бъда груба,
това не е в моя стил.
Може ли да излезем заедно,
чувствам,че ако не те попитам,
шансът ще отмине и никога
повече няма да те видя,
никога няма да те видя отново, не!”
На другият ден Ел и Дейна прочетоха бележката и много харесаха текста, при такива думи всеки би се разчувсвал. Когато бяха на плажа него го нямаше все още, но след половин час пристигна, заедно със сестра си и баща си. Ел и Дейна влязоха във водата, той също влезе, а Ави стоеше на брега, потапяше си краката, държейки бележката и го чакаше да излезе. По едно време седна на хавлията и го наблюдаваше, и както си стоеше забеляза, че си говори с едно момиче, и то много задълбочено. Бавно се приближаваше към нея, от време на време поглеждаше към Ави след това пак я гледаше, докато накрая не прегърна и целуна въпросното момиче. Щом видя това, Ави не издържа, приближи се до водата взе бележката, скъса я пред неговия поглед и я хвърли във водата.Той се загледа много учудено в Ави. Само ако знаеше, че тази бележка бе предназначена за него, само ако знаеше какво пише на нея какви нежни слова, само ако знаеше...
Ел и Дейна веднага излязоха от водата и отидоха да успокоят приятелката си, тя бяха видяли всичко. По лицето на Ави бе изписано болка, тъга, ненавист и най-вече омраза.
Тя не изпитваше често такова чувство, но сега то бе по-силно от всякога, цялата любов, която изпитваше към него извиднъж се изпари. Искаше да отиде при него и да му каже ужасни думи, които да успеят да го наранят поне малко, защото той я нарани страшно много, но нещо я спираше. Може би това, което е изпитвала преди към него. Това наистина много я нарани и й помогна да го забрави завинаги. Ави каза на Ел и Дейна никога повече да не й споменават за момче на име Свен и също така се зарече повече да не ходи на този плаж. Те се опитваха да я утешат по някакъв начин:
- Той не те заслужава, погледни го какъв е глупак, трябваше въобще да не се занимаваш с него, сигурно си пада по дебели и грозни като това момиче, ти си сто пъти по красива от нея и на всичкото отгоре тя е дебела, а ти си слаба. Не трябва да се отчайваш, явно отвътре не е толкова красив колкото отвън. Не трябва да се влюбваш в лицето, а в сърцето!
- Прави сте. Вече не ми пука за него: ако иска да сваля и Бритни Спиърс. Свърши се. КРАЙ!
- Така те искаме и гледай само напред, ще срещнеш някой много по-красив от него!
- Надявам се!
За жалост краят на тази история не беше такъв, какъвто очакваше Ави, но дали това наистина беше краят... На следващият ден всичко си беше по старому. Ави се излежаваше до дванадесет на обяд в леглото, както и брат и Марк.
- Чудно, как все още си в леглото, а не на плажа? - попита Марк.
- Ти май се заяждаш с мен, а?
- Не, просто питах, понеже миналият месец всеки ден ставаше по-рано и заминаваше с приятелките си на плаж, а пък сега си както преди.
- Еми, такава съм си, странна.
- Е, днес къде ще ходите с твоите приятелки?
- Как така изведнъж взе да се интерисуваш къде ще ходя, че и с моите приятелки?Много интересно я кажи да неби да си си харесал някоя от тях? Не отричам, че са красиви?
-Глупости, разбирасе, че не съм. Не казвам, че са грозни, но все пак не са мой тип!
- Знаеш ли, братко, ти взе да ставиш много странен: “Не казвам, че са грозни...”
- Мисли каквото искаш, не ме интерисува!
- Добре де, не се ядосвай сега, пък и няма нищо лошо да ги харесваш!
- А ти знаеш ли, че ставаш много досадна, що не вземеш да млъкнеш!
Марк стана и отиде към банята, а Ави продължи да се излижава. Изведъж телефонът звънна и тя го вдигна:
- Ало?
- Хей, да не те събудих?
Беше Дейна.
- Не, просто се излежавам и дразня брат си. Ти как си?
- Супер! Ел е вкъщи и си мислихме за теб. Що не вземеш да дойдеш? Ще си изтеглим някой готин филм, ще слушаме музика, абе ще се кефим!
- Оф, не знам.
- Хаде де, стига си мислила за... няма да му казвам името.
- Не, не си мисля за него, просто не ми се излиза. Що не дойдете вие?
- Ами добре, чакай ни, идваме след десет минути.
- Добре ще ви чакам. Чао.
- Чао.
Ави стана и отиде в кухнята да закуси-обядва. Марк се присъедини.
- Кой беше?
- Дейна. Ще идва с Ел у нас след десет минути.
- Аз тогава ще поканя моите приятели Симон и Марто.
- Ок, няма проблеми, тъкмо ще сме повечко.
Симон беше високо момче на 17 години, изрусен, със зелени очи, от класа на Марк. Марто беше също високо момче, с черна къдрава коса, сини очи и от класа на Марк. Двамата с Марк бяха най-добрите приятели. Марто беше много срамежлив в сравнение със Симон. Двамата бяха пълна противоположност и много често се караха. Ави и Марто се разбираха много добре, даже той изпитваше симпатии към нея, а тя по-скоро го чувстваше като нейн брат. Ел и Дейна пристигнаха в Ави след тях и Симон и Марто. Момчетата и момичетата отдавна не се бяха събирали всички заедно - от рождения ден на Ави, който беше на 28 септември. Всички си прекараха много весело, в разговори и закачки. Ави от много отдавна не се бе забавлявала така, както на този ден. По принцип Ел и Симон не се разбираха много добре, но сега всички изглеждаха като шестима неразделни приятели. В цялата тази емоция Ави каза:
- Трябва по-често да се събираме!
И така дните си минаваха и времето си течеше, последните летни дни се брояха на пръсти, училището наближаваше. Ави, Ел и Дейна седяха на една пейка в морската градина и обсъждаха заминаващото си лято:
- Момичета, хайде да опишем това лято с няколко думи! - каза Ави.
- Ами... трудничко ще бъде, може би леко забавно, леко скучно и много кратко - каза Ел.
-Ами, не много интересно, леко скучно и много, много кратко, не такова, каквото исках - каза Дейна.
- Аз пък бих го описала като много скучно, разочароващо, не толкова интересно и бих ни пожелала другото лято да бъде такова, каквото искаме: забавно, щуро и много интересно, но за да е такова трябва сами да си го направим - каза Ави.
Това лято беше най-разочароващо за Ави, понеже очакваше, че ще се случи това, за което мечтаеше, но уви... не. Все пак никой не може да очаква от живота това, което иска. Животът на човека е като един филм, в който всеки сам избира актьорите, но не и краят му. И ето, след краткото лято настъпи моментът и на училището - първият учебен ден дойде. Ави и Ел учеха в една гимназия с профил математика, биология и химия, а Дейна в друга със същия профил. На първият учебен ден времето беше мрачно и дъждовно, може би на учениците щеше да им върви по вода или пък беше според настроението им, по скоро второто. В двора на учелището се наблюдаваха мрачни физиономии.